За детето приказката е реален свят, в който се потапя изцяло. То не просто слуша историята като наблюдател анализатор, то я изживява. И колкото по-значими са ситуациите, толкова по-настоятелно детето ще моли родителите си да му я четат отново и отново.
Четене на приказки
Всъщност според психолозите именно увлечението на детето по една и съща история е показател за нормалното му интелектуално и емоционално развитие. Хлапето съчувства на персонажите, радва се заедно с тях, изпълва се с различни емоции и се учи да ги владее. Приказките дават доста богат материал за развитие и размисъл, затова детето не иска да преминава към друга история, докато не усвои всичко, заложено в една приказка.
И още нещо: малчовците все още не са уверени в постоянството на света около себе си, а имат нужда да усещат тази сигурност. Именно поради тази причина например детето ви може да хвърля една играчка нееднократно – не го прави, за да ви досади, а да се убеди, че играчката и следващия път ще падне на пода, а няма да виси под тавана например. Така е и със сюжетите на приказките – повтарянето на една и съща история дава усещане за безопасност, като убеждава детето в постоянството на законите на обкръжаващия го свят.
Всеки път – нещо различно
Да, вероятно понякога ви писва и ви се иска да пуснете запис на приказка или някое филмче. Но за детето нищо не може да се сравни с живото четене от близък човек – важни са интонациите, гримасите, самото присъствие на четеца, който е съпричастен към историята. Особено важни за него са приказките, чийто основен герой прилича на детето – дайте възможност на малкия човек да получи удоволствие, като неосъзнато се отъждествява с героя от приказката.
За да разнообразявате четенето и всеки път то да е уникално, можете да прилагате хитрости:
Можете да заменяте името на героя с това на детето – така то по-лесно ще се потопи в историята.
Разигравайте всеки персонаж с различен тембър и интонация – дори и да ви се струва, че не умеете да правите това, за детето ще сте най-талантливият актьор. Можете не само да разказвате, но и да рисувате или разигравате приказките, като заедно с детето направите от картон малка кукла за всеки герой и превърнете историята в куклен театър.
Обърнете четенето в игра – вероятно хлапето вече знае приказката наизуст, така че нека и то да „чете“ с вас, да започва или довършва фразите. Това ще подобри речта на детето. В това „четене“ по памет много помагат илюстрациите – заглеждайте се заедно в тях, обръщайте внимание на някоидетайли – това ще развива наблюдателността на детето, пише Журнал за жената.
Може понякога да се отклонявате леко от сюжета, сякаш сте забравили какво става нататък – така ще тренирате паметта на детето, защото то ще усети промяната и ще ви поправи. Това, разбира се, не изключва моменти, в които умишлено, заедно с детето, да преплитате сюжетите на две любими на детето приказки – например в изваждането на ряпата да идва не кое да е коте, а котаракът в чизми. Това развива фантазията.
Leave a reply