Сосът песто е класически за италианската кухня, но не допада на всеки вкус. Основният продукт в него е босилекът, прибавят се чесън, пармезан, кедрови ядки и зехтин
Сосът песто има ярко изразена пикантност и се съчетава с паста, зеленчуци, месни и рибни ястия, добавят го в салати и някои супи.
Смята се, че произхожда от областта Лигурия и по-специално от Генуа, затова често наричат соса генуезки (pesto alia genovese). Името pesto идва от италианския глагол pestare – счуквам в хаванче, претривам. Истинското песто задължително се приготвя в каменно хаванче с дървено чукало.
За генуезците пестото е символ на града. Затова има специален консорциум (Consorzio del pesto genovese) за защита на оригиналната рецепта за соса.
А той се приготвя от 2 скилидки чесън, 50 г пресен босилек, 100 мл студено пресован зехтин, 70 г сирене пармиджано реджано (пармезан), 30 г сирене пекорино, 1 с.л. кедрови ядки, едра сол. Босилекът трябва да е генуезки сорт с неголеми и сякаш свити листенца. Не се мие с вода, а се почиства с мека кърпа.
Най-напред в хаванчето се стрива чесънът с щипка едра сол. Когато стане кремообразен, се добавят листенца босилек. Те се стриват с въртеливи движения винаги в една и съща посока, докато си пуснат сока. Тогава се слагат кедровите ядки. След като и те се стрият, започва да се добавя по малко сирене, без да се спира претриването и разбъркването. Накрая на тънка струя се влива зехтинът, а бъркането продължава до получава не на ароматна еднородна смес с жив зелен цвят.
В домашни условия пестото може да се приготви и с кухненски комбайн или блендер, като уредът се включва на възможно най-бавна скорост. Спира се през кратки интервали, за да не се допуска загряване на соса.
Към класическата основа на соса песто може да добавите други продукти. В резултат се получават разновидности с ярко изразени вкусови особености, но въпреки това песто си остава напълно разпознаваемо заради босилека.
Add comment