Пиша, за да ви разкажа как една колежка се задави със собствената си злоба. От една страна, жал ми е за нея, но от друга се радвам, че си получи заслуженото.

Нейната история сигурно ще е полезна за особено амбициозните особи – дано прочетат, да се замислят и да осъзнаят, че светът не се върти около тях. И още – когато злоба разяжда човека, рано или късно се обръща към него самия и съсипва здравето му.

С Тина работим почти 10 г. в една фирма за наемане и покупка на земя. В началото бяхме приятелки, после – просто колежки, а накрая станахме врагове. Не съм направила нещо, просто се отдръпнах от нея. Не ми харесваше, че Тина винаги иска да бъде над целия колектив. И да обира овациите на шефа, без значение за какво ги получава – за интригите, които плетеше, за недотам свършената работа или за доносите. С две думи – тя злобееше за всичко и за всички.

Тина обаче остаря и взе да не помни добре – и задачите, които й поставяха, и лъжите, които е изговорила. Пък и на шефа все пак му светна каква е и какви ги е вършила през годините. Разбра, че го е подвеждала за много хора и ситуации и че дори е уволнявал незаслужено колет, натопени от нея. И той не можа да си обясни защо ги е вършила всичките тези простотии, като нито заплатата й беше станала кой знае колко голяма, нито позицията й във фирмата се беше променила.

Истината лъсна веднъж, когато шефът чу един разговор между мен и нея. Вратата на стаята беше открехната, и видях, че шефът подслушва. На нея обаче нищо не казах, не я спрях, оставих я да говори. На някого може да му се стори нечестно, но ужасно ми беше писнало от нейните постановки и игрички. Исках най-после и шефът да види истинската Тина. Не му хареса да чува как, ако не била тя, фирмата отдавна щяла да фалира, как без нея всичко щяло да рухне, защото само тя работела, а какви били тия началници, които нищо не разбирали от работата, само взимали огромните заплати… Шефът не реагира, но знам, че всичко чу. Бях сигурна, че дотам беше и нейното положение на привилегирована и протеже.

След тази случка, както се казва, палачинката се обърна. Повече от година той не позволяваше сделки да минават през нея, което й отне възможността да се бие в гърдите, че фирмата се крепи на нея. Вече никой не я хвалеше за свършената работа, не търсеше съветите й, не я слушаше за нищо. Тя усети какво става и изведнъж писна, че някой я топи и говори срещу нея. Една по една истините изплуваха и я поставиха на мястото й. Вече нямаше спасение, след като се беше оплела в мрежата на собствената си злоба. Тина се разболя и остана съвсем сама, защото както беше лоша с хората във фирмата, така се отнасяше и с близките си, накрая и те не я изтърпяха. С всички се изпокара и всички отблъсна.

Разказах нейната история, за да ви помоля: не позволявайте на злобата да владее живота ви. Посрещайте всичко с усмивка, правете добро и съдбата ще ви отвърне със същото.