Зависимостта от секса е патология, която трудно се лекува

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Тези дни из светските медии шета новината за именит български футболист, окончателно зарязан от приятелката си


Тя, горката няколко пъти се разделяше с него заради изневерите му, но после се смиляваше и си го прибираше, за да му помогне да се излекува от патологичния сексуален нагон, който не е в състояние да удържа (по нейни думи). Психотерапевтът обаче не помогнал и решила, че вече няма надежда, пишат репортерите. Човекът е неспасяем, неслучайно има няколко раздели с известни красавици, неиздържани на кръшкането му.

Болният сексуален апетит, за който приятелката обвинява въпросния футболист, наистина съществува. Сравнително малък процент жени и мъже имат тази особеност – не могат да се сдържат, когато пожелаят партньор или когато той ги пожелае. Някои са дотолкова обсебени от желанието, че търсят нови сексуални обекти всеки ден. И при двата пола терминът за това е промискуитет – задоволяване на нагона с много партньори. При мъжете се нарича сатириазия, а при жените – нимфомания.

Както всички психологически зависимости, и тези трудно се лекуват

Въпросът е как се разпознава, че любимият е сполетян от такава патология, а не изповяда
философията, че „просто секс“ не е изневяра.

Мъжът, който страда от сатириазия, или жената нимфоманка е като алкохолик – изпитва жажда и не се успокоява, докато не я задоволи. Но също както пияницата не ще вода, така и зависимият не иска полов акт с постоянен партньор. Има нужда да сменя, защото познатият секс не му носи психическа наслада.

При хората, които смятат, че изневярата не е смъртен грях, положението е различно

Те не изпитват неудържим нагон, който трябва на всяка цена да задоволят. Те разбират по-иначе отношенията с любимия. Според тях сексът е само физически акт, който носи удоволствие. Нещо като по-чесване на сърбящ крайник. Не обичат онзи, с когото извършват физическия акт, следователно са си верни на постоянния партньор, когото обичат. Просто се смятат за свободни да задоволяват една от т.нар. нарцистични човешки потребности – от секс, с когото им се прииска в момента.

И двата вида партньори са еднакво неприятни

И при двата има патология, която трудно се лекува. Сатирът и нимфоманката страдат от зависимост, която иска специална психотерапия. „Философът“ пък си е създал теория, от която надали може да бъде убеден да се откаже. Той отлично п съзнава, че тази теория е л оправдание, че моралните м норми в обществото осъждат изневярата. Само че се е прави на свободолюбец, за д когото моногамията не е к задължителна. в

Най-опасното е, че при сатириазия или нимфомания обикновено не осъзнават т зависимостта си, а я обличат във философия: „Какво пък толкова, физически акт“. Тогава те не смятат за необходимо да правят опити за лечение. Или ги започват и бързо ги изоставят, понеже е по-лесно да си намерят оправдание, вместо да напрягат воля да се променят. За разлика от наркоманията и алкохолизмът промискуитетът не руши здравето, казват си те. Обратното – лечението може да го разруши, защото се предписват медикаменти за намаляване на либидото. Като се прибави и изискването за строго спазване на диета без храни афродизиаци, освобождаването от зависимостта според тях заприличва на жестоко мъчение.

Според специалистите си проличава сравнително бързо с напредването на връзката, когато партньорът има склонност към изневяра. Тя не е признак за любов и отдаденост. Мъжът или жената с нормален нагон и морални ценности е в състояние да се въздържи от полов акт, за разлика от онези, при които задоволяването е патология.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар