Пицата е сред най-популярните храни, но и най-одумваната
Италианците я смятат за свое национално, ястие и трудно преглъщат многобройните й вариации по цял свят. Всеки добавя към дебелината на тестото и слага отгоре това, което неговият народ предпочита.
Първите сведения за приготвяне на нещо като пица идват още от древните гърци и римляните. Те печали на нагрети камъни плоски питки. След това започнали да ги ръсят със зехтин, да слагат отгоре и зеленчуци. Под остатъците на разрушения Помпей са открити части от кулинарна книга, написана от Марк Гавий Апиций. В нея има рецепта за печени питки с ядки, сирене, парченца пилешко, чушки, чесън и зехтин.
Египтяните обаче твърдят, че пицата е тяхно изобретение. Още преди 6000 години те измислили дрождите, с които замесвали „кисело тесто“. Войните им печали питки с фурми и сирене върху щитовете си.
С пренасянето на доматите от Америка в Европа през 1522 г. в Неапол се появява първообразът на италианската пица. Смятали я за проста храна, която лесно може да се носи на полето. Става любима на съпругата на неаполитанския крал Фердинанд IV – Мария Каролина Лорена (1752-1814).
С обединението на Италия пицата плъзва на север
Според легендата през 1889 г. неаполитански пицар приготвил в чест на Маргарита Савойска, съпругата на крал Умберто I, патриотична пица – със зелен босилек, бяла биволска моцарела и червени домати. Нарекъл я на името на кралицата – „Маргарита“.
Пицата се разпространява основно в Европа и САЩ. В България идва през 70-те. В последните години става хит и в Япония, където я правят с морски дарове и риба.
Всички тези посегателства карат Италия да изиска от Европейския съюз да й даде запазена марка върху традиционни пици като „Маргарита“ и „Маринара“.
Класическото тесто за пица се приготвя от фино бяло брашно, мая, захар, сол, зехтин и вода. Меси се на ръка, втасва определено време и се разточва на тънък пласт (обикновено с дебелина 0,5 см).
Тестото се покрива с домати или доматен сос. За реда на добавките след това има правила – не сирената, а месата винаги са най-отгоре. Сушени италиански шунки не се пекат, а се слагат върху вече готовата пица.
Класическата се пече в специална пещ на дърва, много бързо и при много висока температура
Според неаполитанската пица-полиция, създадена през 1984 г., пицата е кръгла и не по-голяма от 35 см. В средата тестото е дебело 0,3 см, а по края има повдигнат борд. Пече се при температура 430-480 градуса в пещ на дърва минута – минута и половина.
Пица „Маргарита“
Продукти: За тестото – 450
г брашно, 7 г суха мая, 1 ч.л. сол, 2 с.л. зехтин, 250 мл хладка вода; за соса – 360 г белени домати, 2 скилидки чесън, 1 ч.л. захар, 4-5 с.л. настърган пармезан, сол, черен пипер; за топинга – 600 г моцарела, 1 връзка пресен босилек.
Приготвяне: Смесете съставките и замесете тесто. Сипете малко зехтин в купа, поставете тестото и го намажете със зехтина, за да не изсъхне. Оставете го за час на топло, покрито с кърпа, за да втаса. От това тесто и съставките може да направите 3 пици. Разделете готовото тесто на три части. Премесете ги отново и направете три топки. Покрийте ги с кърпа и ги оставете да втасат повторно.
Счукайте чесъна. Изсипете го в купа, прибавете доматите, пасирайте. Сложете настъргания пармезан, захарта, сол, черен пипер на вкус и разбъркайте.
Разточете тънко една от топките на кора с диаметър около 25 см. Поръсете с царевично брашно тава и сложете кората. С черпак и кръгови движения нанесете слой домати. Краищата оставете без покритие. Натрошете отгоре моцарелата и поръсете с накъсани листа босилек. Печете в загрята на 250 градуса фурна 7-10 минути.
Leave a reply