Заради извънредното положение не може да пътува и постоянно е в истерия
То бива любов, бива чудо, бива хормони, ама покрай дъщеря ми вече съвсем ще полудея.
Тя е на 17 години и от около година е с едно момче, голяма любов, голяма работа.
Ама не можа ли да намери някой от София, а той е от Варна.
Както и да е, срещу любовта не може да се тича, още повече, когато става дума за истерична тинейджърка.
Запознахме се с момчето, след това и с неговите родители. Оказаха се читави хора.
Първо той дойде у нас в София на гости, остана един уикенд.
Добро момче, възпитано, с мъжа ми решихме, че можем да му имаме доверие.
След това я пуснахме да му гостува във Варна, като родителите му обещаха, че ще следят всичко да е наред.
Така и си беше. И след това веднъж месечно или тя отиваше там, или той тук.
Но взе че дойде това с коронавируса и стана нeвъзможно да се пътува.
А за мен с мъжа ми стана невъзможно да се живее.
Без преувеличение по 24 часа на ден са истерии, ревове, писъци, и то при положение, че има интернет, телефони, скайп…
Сега постоянно говори как животът нямам смисъл и щяла да се самоубива.
Не ни стига всичко останало, ами не мога да спя, че трябва да ходя да я провдерявам през десет минути. Кога ли ще свърши най-после всичко това.
В.С., 47 г., София
Leave a reply