Изследователи от Националния университет на Сингапур установили, че редовната употреба на гъби намалява риска от развитие на леко когнитивно разстройство при възрастни хора
Да поясним, че под този термин се подразбират възрастови нарушения, които са осезаеми, но не влияят върху начина на живот на човека. Тоест той е в състояние да се грижи сам за себе си, но му е трудно да изпълнява сложни задачи, да възприема и запомня информация. Това е своего рода преходен стадий между нормалното стареене и деменцията. И той е потенциално опасен, тъй като снижаването на умствените способности може да прогресира.
Над 6% от хората над 60 години имат леко когнитивно разстройство
А сред по-възрастните от 85 години това нарушение се среща при 37%.
В хода на шестгодишно изследване специалистите събират данни за
600 души над 60-годишна възраст в Сингапур. В течение на този период участниците употребяват за храна различно количество гъби. Целта на учените е да разберат може ли този продукт да повлияе на когнитивните им функции.
Проведени са анкети, за да се установи количеството гъби, което употребяват участниците. За една порция е приета 150 г варени гъби (две порции се равняват приблизително на половин чиния).
Когнитивните способности на доброволците се оценяват с помощта на текста на Векслер. Освен това се отчитат други данни и показатели на. здравето – ръст, тегло, кръвно налягане, история на заболяването, скорост на ходене. Участниците правят тестове за оценка на психическото здраве и наличието на депресия (която, да припомним, също е ранен признак на болестта на Алцхаймер).
Резултатите показват, че при хора, употребяващи повече от две порции гъби седмично, рискът от развитие на леко когнитивно разстройство е снижен с повече от 50% в сравнение с тези, които не употребяват гъби. Учените са на мнение, че една порция гъби седмично може да повлияе върху умствените способности в. преклонна възраст…
Отбелязва се, че повечето от участниците включват в менюто си кладници, печурки и гъби шийтаке
Въпреки това авторите на изследването смятат, че всякакви други гъби ще окажат същия положителен ефект.
Съдейки по всичко, той се обяснява с факта, че в гъбите се съдържа антиоксидантът ерготи-онеин (ergothioneine), притежаващ противовъзпалителни свойства. Човешкият организъм не е способен да произвежда ерготионеин самостоятелно и единственият източник за нас е храната.
По-рано учените установили, че в кръвната плазма на пациенти с леко когнитивно разстройство нивото на ерготионеина е по-ниско, отколкото при здрави хора. А дефицитът му може да е рисков фактор за развитието на невродегенерация. Следователно редовната употреба на гъби за храна може да увеличи количеството на важното съединение в организма и да намали рисковете за здравето.
В гъбите се съдържат и други полезни съединения, способни да намалят вероятността от проблеми с умствената дейност
Това са например еринацините, скабронините и диктиофорините. Те способстват за синтеза на факторите на растежа на нервите – белтъци, поддържащи жизнеспособността на невроните.
Не е изключено също биологичноактивните съединения в състава на гъбите да възпрепятстват изработването на бета-амилоид, тау-белтък и други съединения, свързани с невродегенеративните разстройства.
Екипът специалисти планира да продължи работата си и да определи доколко ефективно гъбните и растителните съединения подобряват състоянието на мозъка и как именно се случва това (за целта доброволците в хода на експеримента употребяват ерготионеин и други биологичноактивни съединения в чист вид).
Leave a reply