Никога през живота си не съм имала такова спокойствие
Знам, че много хора ще ме помислят за луда, но никога не съм се чувствала толкова добре, както откакто започна карантината.
В момента живея сама, тъй като съпругът ми почина много млад – прекаляваше с алкохола – а и двете ми деца пораснаха и всяко си пое по пътя.
Голямата ми дъщеря се омъжи в Пловдив, а по-малкия ми син, който е на 25 години, още учи в София, но паралелно с това и работи и по никакъв начин не зависи от мен финансово.
Аз самата съм счетоводителка.
Още от първия ден, след като обявиха извънредното положение, щефът ни пусна всичките да работим от вкъщи. Донякъде с изненада установих, че върша абсолютно същата работа, както ако бях ходила на работа, само дето всичко минава почти незабелязано и за много по-кратко време, тъй като се мобилизирам по-добре като няма цигара пауза, клюки с колeжките и прочее.
Няма също така и пътуването с автобус сутрин, дишането на прахоляк по улиците, срещи с неприятни хора.
С децата се чуваме по телефона, те и без това не се прескачат да си идват.
Със съседките пък си се виждаме на кафе – никой не ни спира да прескочим пред един двор на улицата.
Направо райско спокойствие, иска ми се никога да не свършва!
В.С., 53 г., Шумен
Leave a reply