Детоцентризмът е онзи стил във възпитанието, при който интересите на детето се смятат за висша ценност, а то се превръща в най-важната фигура в живота на семейството. Според психолозите подобно възпитание нарушава из основи правилните принципи за формиране на житейските приоритети на детето. Как тогава меко, но решително да го свалим от пиедестала, на който сами сме го поставили?
Детето в центъра на вниманието
За хармоничното развитие на детето най-напред са необходими спокойни родители, които уверено поемат функцията на водачи.
В семейството с детоцентрично възпитание всичко върви наопаки: там именно детето, без само да иска това, задава тон на отношенията. При тази ситуация детската нервна система поема чудовищни натоварвания – тя не е готова за такива изпитания. Детето не успява да осъзнава своите желания и пасивно приема „даровете“ от близките си. Резултатът? Към 18-годишна възраст порасналото вече дете изпада в апатия, пльосва се на дивана и на всички опити да бъде „събудено“ за живот, отговаря с „Оставете ме на мира!“.
Законите на природата – срещу детоцентризма
Да, за да се избегне детоцентризмът, е достатъчно да се доверите на природните закони. Малките лъвчета винаги сляпо следват лъвицата, патетата, кучетата – да не продължаваме списъка – всички те следват майките си: всичко това е напълно естествено защото възрастните родители имат опит, който им позволява да водят след себе си своите деца и да ги предпазват от опасности. При хората, както се сещате, всичко е на същия принцип: детето се чувства комфортно само когато следва родителите си. И ако възрастните му предоставят такава възможност, то непременно ще се възползва от нея.
Как да не попаднете в капана на грешния подход?
За да не превърнете детето в обект на твърде много внимание, с което реално да му навредите, следвайте няколко полезни принципа:
Бъдете водещи фигури. Децата трябва да разбират, че именно родителите регламентират нещата в живота и в този смисъл думи като „да“, „може“, „не“ са ваши най-добри помощници. Важното е да не злоупотребявате с тях, за да не пречат на разбирателството в семейството.
Не забравяйте партньора си. Децата не трябва да са единственият източник на щастие – всеки от родителите си има лични източници на радост. А и вие като двойка си имате собствени отношения помежду си, които са не по-малко важни. Ще е добре, ако детето разбере това.
Поставяйте точни граници. В живота на детето трябва да има неизменни правила: за време (кое кога се случва през деня), пространствени (вкъщи може едни неща, на гости – други) и етични (да, може да не дава своята играчка, ако не иска, но не бива и да отнема насила чужда). Липсата на граници или тяхната непрекъсната изменчивост повишават тревожността на детето и пораждат в него неувереност, пише Журнал за жената.
Не го поставяйте в свят на илюзии.
За детето е много важно да се среща с реалните неща от живота и да разбира, че не е най-важният човек на света. Иначе то няма да се научи да се чувства адекватно в социума и да гради отношения с другите хора. Нека отрано да разбере как е устроен светът и да се учи да се грижи за себе си.
ВИТАЛЕ КИДС – номер 1 пробиотик за деца!
Add comment