Компулсивни покупки, постоянна преданост към определен цвят, трупане на бижута, които никога не слагаме, подражание на звездите от киното – за какво говорят нашите малки модни мании?
Първо да уточним – между слабостта към определени дрехи или цветове и системната вманиаченост има цяла пропаст. Разликата е в усещането за удоволствие или за неудовлетвореност. Купуваме си боти, които ни доставят огромна радост – чудесно! Преследваме всяка модна тенденция с болезнена надежда, че това ще ни направи значими – това вече е проблем!
В трудно търсене на стил
Как да си обясним внезапната ни привързаност към определена марка или някой цвят? Това е свързано с личната история на всеки от нас. В началото стилът на човека се формира в семейството и училището, после се влияе от приятелския и професионалния кръг, от медиите и рекламите. Психолозите виждат и разграничават определени схеми на поведение. Например, за да се хареса на любимия, жената съобразява дрехите си с неговия вкус. Ако майката е била повече майка, отколкото жена, влиянието й върху стила на дъщерята е минимално и тя ще потърси ориентири, вдъхновения, модели в други среди – понякога това я ; обсебва постоянно.
Изкушени от тенденциите
Ние принадлежим на епохата си. Между изкушението да се отличим с личен стил и страха да не изпаднем в социална изолация надделява страхът. Това ни кара да следваме тенденциите, които ни приобщават към другите. Подражанието е в основата на повечето ни избори по отношение на дрехите. Съвременната икономика диктува нещата по такъв начин, че няма как да подновим гардероба си, без да се доверим на големите магазини, които насаждат определен вкус и формират тенденциите.
Непостоянството като стил
Модата е магия – тя превръща грозното в красиво, но и красивото в грозно. Съществува модата на улицата и тази на магазините, като двете са в постоянно взаимно влияние. Улицата е по-силна, защото възприема тенденциите, които са практични и най-подходящи за съвремието ни. Няма човек, който да не е повлиян от вкуса на улицата.
Той създава у нас неустоими желания за дрехи, някои от които винаги сме смятали за грозни или смешни. Непостоянството в отстояването на личния вкус всъщност е белег за социалност, пише Журнал за жената.
Като звездите
Оранжев пуловер като на Жизел Бюндхен или скъсани дънки като на младите звезди на музикалната сцена – такива покупки могат завинаги да си останат в гардероба, защото най-често не отговарят на личността на купувача или пък го загрозяват. Но всъщност целта на тези дрехи не е да бъдат носени, а да бъдат притежавани, начин да си кажем: „И аз следвам модата“. След това реалността взима връх.
Add comment