Доста често се оказва, че вижданията на родителите за бъдещето на детето съвсем не съвпадат с неговото мнение и желанията му. Как да стане тогава? Ами ако натрапваме на детето своите нереализирани мечти? Като отговорите на нашите въпроси, ще разберете какво трябва да промените в собственото си поведение.
1. Разстройвате ли се, ако детето ви получава лоши оценки?
Ако отговорът ви е „да“, най-вероятно самите вие придавате твърде голямо значение именно на оценките. А
Ами ако натрапваме на детето своите нереализирани мечти?
като се обиди и се затвори в себе си, детето ще разбере, че ви е разочаровало и едва ли ще поиска да вникне в същината на проблема. Вашата задача е да разберете защо наследникът ви е получил лоша оценка и да му помогнете да я поправи.
2. Смятате ли, че трябва да ходи на балет и на английски – точно както вие в детството си?
Пак ли отговорихте с „да“? Най-вероятно сте чудесно реализирала се личност, напълно удовлетворена от собственото си положение в обществото. Но не забравяйте – това е ваш личен опит. Всъщност това се отнася и до нереализираните в детството желания на родителите, които те се опитват да вплетат в живота на децата си.
Помнете: ако вие сте мечтали да се занимавате с конен спорт, а мама ви е записала в балетна школа, това е само ваш проблем. Запишете на езда себе си, вместо да пращате сина си, който предпочита да свири на китара.
3. Планирате ли много отрано в какво училище (гимназия, институт или университет) ще отиде?
Ако отговорът е „да“, а детето все още не е тръгнало дори на детска градина, значи ви очаква огромно разочарование, пише „Журнaл“. Откъде можете да знаете какви именно способности и таланти ще прояви вашето дете?
Много по-разумно е, вместо да мечтаете за бъдещето, да живеете с настоящето. Наблюдавайте и откривайте постепенно способностите на детето си, като обръщате внимание на желанията му, а не на собствените си амбиции…
4. Често ли казвате „ще си останеш неук като баща си“ или „да не искаш да повториш нашата съдба“ (като визирате себе си и съпруга си)?
На вашите деца може само да се съчувства, ако отговорът ви е „да“. Защо им внушавате, че родителите им са неудачници? Какво толкова, ако синът ви не стане адвокат, а тaлантлив автомонтьор? Нима тогава няма да заслужи вашето уважение?
Защо предварително решавате съдбата на сина или дъщеря си? В крайна сметка, ако на тях не им се удаде да изпълнят вашия план, те със сигурност ще приемат себе си за неудачници. И затова няма да са виновни обстоятелствата, а вие.
5. Има ли достатъчно време за игри и общуване с приятели?
Може би отговаряте с „не“ на този въпрос. А дали не сте претоварили детето си с разни курсове, тренировки, репетиции и походи по културни забележителности? Няма нищо лошо и вие да се включите в образователния процес, но за нормалното развитие на детето е важно то да умее да си играе и да общува с връстниците си, а не само да попива информация от учителите и от вас.
В действителност комуникативните и социалните навици са много по-важни от научаването наизуст на всички произведения на класиците в музиката и литературата. А умението за общуване е сигурен залог за бъдещи успехи и в кариерата, и в личния живот.
Важно
В това, че искате вашето дете да е по-успешно от вас или поне да повтори вашия път, няма нищо срамно. Но личният ви опит касае само вас. А децата са самостоятелни личности, чието мнение заслужава внимание.
Най-важното е да съумявате да различавате капризите от истинското нежелание. Детето има право да не иска да свири на пиано – оставете го вместо това да ходи на басейн или на курс по роботика.
Leave a reply