Съвременният начин на живот ни кара да ценим всяка минута. Все по-голяма част от денонощието е посветена на професионалните задължения и все по-малко е свободното ни време.
През последните 25 години продължителността на нощния сън непрекъснато намалява и през миналата година 45% от анкетирани европейци са заявили, че не спят достатъчно. Многобройните екрани, които съпътстват ежедневието ни, до голяма степен са виновни за недостига на сън. Повече от една трета от участниците в анкетата си признават, че използват смартфона или таблета си до късно вечер в леглото, 25% държат мобилния си телефон на нощното шкафче, а половината от тях се будят нощем от получените съобщения.
В САЩ има нова мода, наречена зловещо „вампинг“ (от вампир). Тя се състои в стремежа за присъствие в социалните мрежи през нощта. Да не би сънят да е станал демоде? Или символ на остаряване и липса на идеи?
„Ако сънят не е жизнено нужен на организма, това означава, че той представлява най-голямата грешка на еволюцията!“ – казва иронично през 1978 г. Алан Рехтшафен, един от големите световни специалисти на съня.
Науката отдавна е наясно, че сънят служи не просто за почивка. Той е от капитално значение за здравето и е абсолютното условие, за да можем да използваме пълноценно нашия физически и интелектуален потенциал. Изследване на университета в Ланкастър (Великобритания) доказва, че след един здрав нощен сън човек по-лесно решава заплетени логически задачи отколкото в момента, преди да си легне вечерта. Ето че и науката потвърждава народната поговорка „Утрото е по-мъдро от вечерта“.
Клиниката по проблемите на съня в Станфорд (САЩ) е изследвала влиянието на нощната почивка върху физическата форма на 11 бейзболни играчи. След период от 7 седмици, в който играчите спели по 10 часа на нощ, точните им попадения се увеличили с 12%.
Цифрите говорят
7 часа u 5 минути е средната продължителност на съня на европейците през работната седмица и 8 часа и 11 минути през почивните дни.
20 000 неврони контролират нашия биологичен часовник, който регулира фазите на бодърстване и сън. Тези нервни клетки са групирани в две зони на хипоталамуса, чийто размер е равен по площ на върха на молив.
266 часа без сън (или 11 денонощия) – това е рекордът по бодърстване, постигнат от англичанката Тони Райт. Огромният недостиг на сън довел при нея до сериозни умствени смущения и халюцинации.
20% от европейците спят в едно легло с домашните си любимци. Тази практика може да наруши съня, тъй като котките и кучетата се будят често през нощта и понякога дълго време остават будни.
11 часа на нощ спял Айнщайн, а Наполеон – само 4. Учените смятат, че необходимостта от сън е генетично предопределена, пише Журнал за жената.
4 до 6 различни сънища ни спохождат всяка нощ. При събуждане не си спомняме за 95-99% от съдържанието им.
24 часа без сън увеличава риска от пътна злополука така както 1 мл алкохол на литър кръв.
Add comment