Когато се нарушават правилата, наказанието има своето място във възпитанието. Но как разумно да го прилагаме?
Непослушното дете
Най-важното е първо родителите да научат детето, че съществуват правила (например да не се провесва през прозореца, да не излиза на улицата само), които не трябва да се нарушават. Ако не сте установили такива правила, не е редно и да изисквате да бъдат изпълнявани. Иначе казано:
По-лесно е да предотвратим непослушанието
За да можете да се справите по-лесно с тази предварителна фаза, ето няколко съвета:
Обяснявайте забраните на детето, за да му бъде по-ясно. Говорете му с дружелюбен тон за забраните – така то няма да изпитва желание напук да не ви слуша.
Разграничавайте забраните на категорични (като да не пипа ютията) и забрани, които зависят от обстоятелствата (например мама я боли главата, значи не трябва да се вдига шум – но само докато й мине).
Самите вие (родителите, бабите и дядовците) не бива да нарушавате установените правила. Вие сте пример за детето. Освен това е важно между възрастните в живота на едно дете да няма разминаване в изискванията.
Съобразявайте се с възрастта на детето – не му забранявайте неща, които са естествени и необходими в дадения етап от развитие (например не го спирайте от тичане и бягане, защото се цапа или може да падне – това са естествени неща).
Ако все пак превантивните мерки не сработят, непослушанието трябва да се наказва веднага след нарушаването на правилата – иначе детето ще се обърква и наказанието ще му се стори като доказателство, че не го обичате. Прибягването до физическо наказание пък може да озлоби детето (а трайното прилагане на този метод може да доведе до психологически травми за детето). Тогава как е правилно да наказваме?
Много е важно да поговорите с детето, да му обясните, че сте разстроени заради непослушанието му. Нека да се научи, че трябва да отговаря да своите действия – т.е. ако е направило грешка и разбира това, то трябва да си понесе наказанието. Важно е да изясните наистина ли детето е осъзнавало, че се държи лошо – може да е станало несъзнателно.
Като говорим за наказания, с тях не бива да се прекалява. Замислете се колко често поощрявате детето? Все пак то има нужда от любов и ласка. Често го прегръщайте, говорете му, че го обичате. Тогава и количеството провинения може рязко да намалее, защото детето няма да търси вниманието ви по необичайни начини.
А освен разговор, какво още?
Може да прилагате и точно обратния подход: мълчание и игнориране. Детето има нужда от вниманието на родителите си и ако не общувате с него, то доста бързо ще поиска да се извини, пише Журнал за жената.
Можете да забраните на детето да прави нещо любимо – да гледа анимация или да яде сладки неща. Но в никакъв случай не го лишавайте от разходка, вечеря…
Измислете символично наказание – например седене на стол. В това няма нищо унизително и жестоко, но ограничаването на движението си е сериозно лишение за детето.
Add comment