Чистене, готвене, пазаруване… Поканете детето да участва във всекидневната къщна работа, но не го натоварвайте прекалено.
Първо му предложете да поддържа собствената си стая.
Защо? Защото детето се интересува най-много от това, което пряко го засяга. Като повечето хора, и то се
Поканете детето да участва във всекидневната къщна работа
смята за център на света и най-важно е собственото му пространство. Между 6 и 10 години детето е приключило с Едиповия комплекс, така че отношенията с родителите са по-спокойни и то е готово да участва в семейния живот.
Поддържането на реда в собствената стая е подходящо като първи етап. Детето може да оправя леглото (макар и не безупречно), да подрежда играчките, да отделя в специален кош нещата за пране, да избира дрехите си за следващия ден, а останалите да поставя сгънати в гардероба.
КАК ДА ПОДХОДИТЕ?
Използвайте неговото желание да се идентифицира с родителите. Разговаряйте като с равен: „Докато аз почистя в хола, ти можеш ли да сложиш ред в твоята стая?“. Успешно изпълнената мисия ще го мотивира да полага още по-големи усилия, затова го похвалете, без да прекалявате с възхищението.
Внимавайте обаче детето да не помисли, че е оставено съвсем самичко със задачата. Дайте му да разбере, че сте наблизо и можете да помогнете във всеки момент.
Искайте от него това, което е съобразено с възрастта му.
Защо? За да не го доведете до съмнения в способностите му. Ако поискате от 6-годишно дете да почисти с прахосмукачка или да подреди някой шкаф, вероятността от провал е много голяма. Неговото психомоторно развитие още не му позволява да извърши успешно такава дейност. Към 10-годишна възраст способностите му са по-големи.
КАК ДА ПОДХОДИТЕ?
Давайте му само по една задача дневно, за да не го обезкуражите или натоварите непосилно. Предложете му да свършите нещо заедно – да сгънете изпраните чаршафи, да сготвите нещо… Това е отличен начин да укрепите връзките помежду си.
Всички деца в семейството трябва дa участват.
Така се създават братски отношения между децата. Освен това задачата става по-лесна и приятна, времето върви по-бързо, пише „Журнaл“. Никой няма привилегии, всички участват поравно – за децата това означава, че всеки има своето пълноправно място в семейството, което е важно за изграждането на детската личност.
КАК ДА ПОДХОДИТЕ?
Направете „кръгла маса“, на която да определите плана за действие и всеки да каже с какво може да помогне.
Това обсъждане трябва да звучи като договор, за чието изпълнение всички ще следят. Сложете вкъщи табло, на което да отбелязвате кой докъде е стигнал. Разнообразявайте задачите – не може все едно и също дете постоянно да изхвърля боклука, докато друго само подрежда списанията.
Дайте му достатъчно време дa изпълни задачата.
Защо? Защото родителите винаги мислят, че децата им не действат с нужната бързина. Детето може лесно да се разсее от нещо, което се случва наоколо, или пък на моменти да потъва в света на богатото си въображение.
Училищният ритъм изисква постоянна концентрация, затова щом се върне вкъщи, малкият ученик се нуждае само от едно – да няма напрежение. Уважавайте тази негова потребност и не настоявайте с темповете.
КАК ДА ПОДХОДИТЕ?
Дайте му срок – това ще му помогне да не се разпилява. Този срок не бива да му оказва натиск, а само да поставя рамката, в която детето да разположи дейността си, в този смисъл тя му носи сигурност. Крайният срок прави детето по-оперативно, учи го да планира.
Помолете го да подреди книгите си и се уговорете за колко време ще свърши това. Покажете му докъде трябва да стигне стрелката на часовника. Оценете усилията му да спази уговорката.
Leave a reply