Детският инат е явление, познато може би на всеки родител. Започва в ранна възраст по най-различни поводи и случаи, в които детето настоява да получи нещо, да наложи волята си или не желае да слуша родителите си
Реакцията може да е мрънкане, хленчене, тръшкане и дори истерия. Понякога тези изблици идват в повече на майките и бащите и те не могат да открият причините за тях, нито да подходят адекватно и правилно.
Психолозите имат своя теза. Според тях детският инат е израз на тревожност, страх, несигурност и най-вече на невъзможността на хлапетата да контролират импулсите и силните си чувства.
Специалистите твърдят, че до 7-годишна възраст категориите „добро“ и „зло“ са в процес на изграждане, което означава, че децата не могат да бъдат преднамерено лоши. Между 3 и 6 години родителите трябва да учат своето дете да намира приемлив израз на емоциите си. Бъдете внимателни! Ако изисквате от него да удържа импулсите си, а то още не е готово и не е достатъчно зряло, усилието ще се окаже прекалено голямо и ще изразходи твърде много психическа енергия. Затова действайте според индивидуалните особености и чувствителност на вашия наследник.
Как обаче да реагирате в конкретните ситуации? Много родители споделят, че в опита си да откажат детето от някакъв лош навик, пробват забележки, молби, заплахи, но напразно. Например майката на З-годишната Катя не успява да я отучи да мачка в шепи пръст от саксията и да пуска калните топчета на пода. Понякога си мисли, че момиченцето нарочно го прави. В подобни случаи психолозите съветват да престанете да обръщате внимание на стореното и да се правите, че не го забелязвате. Детето бързо ще се откаже от навика си.
Ето и друга ситуация. 6-годишният Митко се инати и не иска да седне със семейството си да обядва въпреки подканата на родителите. Когато най-накрая се присъединява, те не коментират поведението му сякаш нищо не се е случило, а момчето се чувства толкова засрамено от постъпката си, че повече никога не я повтаря.
Има един много деликатен момент в тези ситуации. Често майките и бащите се въздържат от санкции спрямо детския инат или ако ги приложат, след това изпитват чувство на вина. Според психолозите причината е, че се страхуват да не загубят любовта на собствените си синове и дъщери. Хлапетата интуитивно усещат този страх, започват да го експлоатират и с това преобръщат ролите родител-дете. Възрастният човек трябва да бъде категоричен, но същевременно да избягва конфронтацията. Ако извикате „Тръгвай“ на вашия наследник, който се е заиграл на площадката, той най-вероятно ще се заинати. Съвсем различно е да му кажете: „Вцждам, че ти е интересно тук, но времето за игра свърши и трябва да си вървим вкъщи „. Т.е. трябва да покажете разбиране и да заявите съпричастност, а не да акцентирате върху заканата. Ако детето продължи да играе, достатъчно е да го хванете спокойно за ръка и да тръгнете.
При най-малките действията са по-решаващи от думите. Когато децата се инатят, може и да удрят родителите си. Понякога околните се смеят снизходително, което е още по- лошо. Възрастният трябва незабавно да спре нападението с категоричните думи: „Никога няма да ти позволя да ме удряш!“ И тази забрана не бива да се отменя при никакви обстоятелства. Бъдете търпеливи и категорични, без да унижавате личността на детето и да използвате забрани или заплахи от сорта на „ще си тръгна и ще те оставя“.
Боят не е ефективно възпитателно средство. Той облекчава вината и дете, което е платило по този начин за лошото си държание, се чувства свободно да го повтори.
Leave a reply