Детските лъжи: какви са причините и как да реагираме?
Има една тънкост, свързана с лъжите: способността ни да ги изричаме всъщност е показател за развиваща се личност. До около 4-годишна възраст на децата дори не им минава през ум, че могат да крият нещо от родителите си. За сметка на това обаче след тази възраст малките „защотковци“ фантазьори намират десетки причини за заблуди и малки измами – невинни и… не чак толкова. Ето какви са различните типажи според ситуациите и начина на реакция на децата.
Как да реагираме, ако детето лъже?
Първата лъжа обикновено е провокирана от самите възрастни. Как? Лесно и неусетно: например като от любезност хвалят пред детето несполучливото блюдо на домакините, когато са на гости. Или пък когато оправдават закъснението си с несъществуващи задръствания по улиците.
Децата все още не са се научили да разграничават лъжата от послъгването за спасяване на ситуацията – те просто сляпо копират поведението, искрено недоумявайки защо на родителите им е позволено да правят такива неща, а на тях – не.
КАКВО ДА ПРАВИТЕ? Старайте се да бъдете честни с дребните неща – поне в присъствието на децата. Не проявявайте престорен интерес към рисунките на детето, ако в този момент сте увлечени от разговора си с приятелка – по-добре си признайте, че сте заета, и погледнете рисунката по-късно.
Не обещавайте (като ангажирани с децата си родители), че ще отидете в зоопарка в събота, ако не сте сигурни, че ще се освободите. Ако не спазите обещание, задължително се извинете на детето – не минавайте с номера, че родителите не искат прошка от децата.
Детето може да скрива истината поради страх от наказание – например заради двойка в училище. Ако твърде строго се отнасяте към детето дори заради счупена чаша, не приемайте за странен факта, че хлапето набутва всичко, което се развали или счупи, например под шкафа – то не би посмяло да си признае.
Ако пък уж се задържа на някаква консултация в училище, а всъщност рита футбол навън с приятели, вероятно просто няма друга възможност да се среща с приятели, тъй като винаги реагирате строго на това.
КАКВО ДА ПРАВИТЕ? С викове нещата няма да се оправят. Опитайте се заедно с детето да разберете защо се е случила неприятната ситуация. Обяснете му, че лъжата заслужава по-сериозно наказание от обикновеното провинение от типа изцапана блуза или пукната топка.
Не поставяйте детето в неудобна ситуация, като му държите сметка пред приятели или съседи. Дори да е съсипана ваша любима вещ, му покажете, че ви е ясно, че това не е нарочно. И не забравяйте да го похвалите, ако смело си е признало само.
Честността е невъзможна без доверие. Когато научите за лоша оценка, споделете, че сте разстроени, но най-вече – помогнете на детето да поправи двойката по „легален“ път, а не с помощта на… гумичка. Роклята се е скъсала? Не заплашвайте дъщеря си повече да не й купувате нови дрехи, по-добре се опитайте заедно да закърпите плата.
На възраст 5-6 години при децата фантазията се развива доста бурно. Хлапето може да разказва за вълшебни растения на хълмчето в двора, за своите полети до Луната, за новия си приятел, който е фокусник, или за страшилището, което живее в шкафа – това са нормални неща.
Единственото нещо, което все пак трябва да ви постресне, е ако детето непрекъснато разказва за чудовища. В тези образи се проявяват страховете от самота, тъмнина и други подобни.
КАКВО ДА ПРАВИТЕ? Понякога „вълшебните приключения“ в детската фантазия всъщност са знак за това, че детето скучае – че няма достатъчно силни впечатления в реалния живот, пише „Журнал“. Можете да го запишете да свири на нещо, да спортува или просто да си направите малко пътешествие през уикенда.
Поощрявайте творчеството, фантазирайте заедно с детето: разпитайте го как изглежда онзи фокусник, или го помолете да ви нарисува плашещото го чудовище. Ако то се появява в думите и рисунките му все по-често, най-добре се обърнете към специалист.
Най-често лъжат децата, от които родителите искат да отгледат най-малкото академик или шампион, поради което го пращат на безброй кръжоци и школи. Има точно една малка крачка от страха да не оправдаеш надеждите на родителите си до лъжата. За да не разстройва мама с двойка или провал в някое състезание или викторина, детето започва да си измисля, че е най-добрият ученик.
После „забравя“ да си дава бележника, а накрая всяко доказателство за слабите му оценки просто изчезва.
КАКВО ДА ПРАВИТЕ? Не вдигайте летвата твърде високо – хвалете детето дори за съвсем малки постижения и в никакъв случай не го сравнявайте с други деца. Занижената самооценка може да се преобрази в самохвалство за мними заслуги, за да може детето да се самоутвърди.
Като разказва небивалици – например как е победило в сбиването със своя „враг от съседния вход“, детето превръща желаното в действителност.
Понякога лъжата е защитна реакция след развода на родителите или други неприятни събития. За да компенсира недостига на внимание в училище, детето може да си измисли въображаем приятел.
КАКВО ДА ПРАВИТЕ? Като мами по този начин, детето си придава тежест в собствените си очи. Изслушайте го, но му обяснете, че истинските герои винаги казват истината.
Някои деца смятат, че могат да станат по-интересни на околните само като се преструват на други – например разказват за баща си, който „е директор на цирк“, или за почивката в престижен курорт (на какъвто никога не са ходили).
Научете детето си да демонстрира собствените си силни страни. Ако измисленият приятел постоянно „съпровожда“ детето ви, най-добре поговорете с лекар.
Leave a reply