Постоянните подигравки и физическо посегателство от децата в училище могат да имат сериозни последствия за психическото и емоционално здраве на детето.
Вижте кои са знаците, че хлапето е жертва на агресивно поведение, и разберете как да постъпите, за да разрешите проблемната ситуация.
Какво е тормоз?
Насилниците нападат тези, които им изглеждат различни, уязвими или слаби. Така нареченият булинг в училище е свързан не само с физическите нападения, но и с поставянето на унизителни прякори, системното изключване на детето от игри и разговори и др. Булингът включва още един елемент – повтаряемост на нараняващото поведение от страна на насилника към една и съща жертва. Понякога тормозът в училище може дълго да остане незабелязан от учителите и родителите на жертвата, оказвайки обаче силно вредно влияние на самочувствието на детето и на неговите успехи в клас.
Притеснителни знаци, за които да сте нащрек
Тормозеното дете може да е разсеяно или пък да се глези. Често жертвите на булинг не искат да ходят на училище (негативната емоция ги кара да изпитват необясними болки в корема или главата) и изглеждат много напрегнати и стресирани в неделя или в последния ден от ваканцията. Тормозеното дете може да стане по-мълчаливо и затворено.А ако негативното отношение спрямо него е пренесено и в социалните мрежи, то може да се чувства притеснено, след като е използвало смартфон или таблет, макар че вие го виждате, че то непрекъснато проверява нещо в своето дигитално устройство. Може да се стигне и до по-сериозни психически последствия като силна тревожност и самонараняване.
Какво можете да сторите
- Уверете детето, че вината за неприятните неща, които се случват, не е негова и че това е проблем, който може да бъде решен. Съгласувайте с него това, което смятате да предприемете, като подчертаете, че не е необходимо насилникът да разбира, че е бил издаден от жертвата си. В никакъв случай не предлагайте и не подкрепяйте отмъщение – така детето може допълнително да бъде наранено и/или да бъде нарочено за проблемно.
- Говорете с учителя (може и с психолога, с директора) незабавно. Не допускайте да се хвърля вината за тормоза на някакво увреждане на детето ви, неуспехи в спорта или учебната дейност или семейни проблеми. Запомнете – това са си странични въпроси, към които трябва да се подходи с разбиране и не може да са извинение за нечие лошо отношение. Дискутирайте специалните потребности на детето си (ако има такива) или по-особена семейна ситуация, ако смятате, че именно те правят детето ви уязвимо за тормоз. Насилниците се провокират от различията. Ето защо е важно всяко различие да бъде разбрано коректно от учителя (а чрез него – и от съучениците), за да има реална позитивна промяна. Говорете с учителите за това какви промени могат да се направят, така че между децата в класа да се изградят толерантни и позитивни отношения: да правят заедно интересни неща извън часовете, да играят на някакви игри, които да ги сплотят и т.н.
- Фокусирайте се в тези разговори върху чувствата на детето си, не върху вашите емоции. По този начин ще стимулирате и учителя да види ситуацията през очите на тормозеното хлапе. Проблемът реално е какво чувства детето ви и как то му вреди на самочувствието, на ученето и т.н.
- Направете връзка между това, което се случва извън класната стая, и това, което става вътре в нея. Влошените оценки на детето може би произтичат от това, че е объркано и нещастно.
Източник: Журнал за жената
Add comment