Да се влюбиш или не… до умопомрачение? Има жени, които използват главата си, когато вземат решения относно мъжете. Други просто следват сърцето си. Кои са по-щастливи в крайна сметка е въпросът!
Вчера в разстояние на час 11 души от приятелите ми във фейса се присъединиха към групата „За Всички, които искат да чуят „Искам те, по дяволите всичко останало!”. Боже, колко любовна мъка и страст кипят по тоя свят, боже! Ако случката се развиваше само една година назад, и аз щях са кликна join на секундата, без да се замислям. Тогава бях хлътвала до ушите в едно лошо момче (уви, нищо ново под слънцето) и животът ми се въртеше само около тази реплика, докато сърцето ми не просто се разби, а се стри на сол. След въпросния „турски сериял“, който за разлика от „Перла“ не свърши с хепиенд, за първи път се замислих дали пък майка ми няма право, като нонстоп ми повтаря: „Най-важното е да се уважавате, от другото нищо не остава с времето.“ Дали наистина трябва да направиш разумен, базиран на самосъхранение избор, или напротив, трябва да се довериш на сърцето си, за да си наистина щастлива? Де да беше толкова просто… но дай да извадим везната, пък да видим какво ще стане.
АКО СЛУШАШ СЪРЦЕТО, или за любовта към лошите момчета
Моето фиаско с Индивида, който ми разката фамилията до девето коляно, далеч не е уникално явление. Даже напротив. Както става ясно от статията ни „Стоп! Не избирай Грешния отново„, мнозина от нас подсъзнателно избират неправилно, и продължават да се хвърлят от трън, та на глог. Факт, под който моята приятелка Вили се подписва с две ръце. „На някои жени Господ им е дал сини очи, на други – крака до сливиците, а на мен – генетично влечение към неподходящи“, гласи любимата й сентенция, когато отворим темата „мъже“. „Един купонджия и женкар да има, мой е! Не стига че имам развод и дете за спомен от двама такива, ами при последната ми дълга връзка пак се натресох на същия.“ Вероятно Вили все още щеше да бъде с въпросния художник, който виси всяка вечер в барчето на Художествената академия, „търси музата и сюжета“ и очаква от нея единствено да поддържа уютна обстановка за творчество, тоест да чисти, готви и пере. Казвам „щеше“, защото по собствените й думи една вечер се случило чудото: напили се с най-добрия й приятел от детинство и стигнали до фазата на откровенията. „Когато той ме попита защо търпя подобно отношение, аз му отговорих, че обичам Любо, което си беше самата истина. Тогава той ми каза: „Вили, връзка се прави от двама души, а твоят обича само себе си. Защо вечно се мъчиш да дундуркаш някакви мъже, които не са порасли, вместо да си избереш някого, на когото можеш да разчиташ не само за единия хубав секс, а по принцип?“ И на това място тя се разплакала.
На другата сутрин, на 3 алказелцера и 2 айрана, Вили взела решение. „Късах с него. Беше ми дошло до гуша да преследвам лудата тръпка на всяка цена, плащах за такава любов твърде много. Време беше да помисля с главата си и за себе си.“ Кой ли от нас не е стигал до подобно горчиво прозрение? След което не се е мъчил да се метне в другата любовна крайност?
АКО СЛУШАШ РАЗУМА, или за любовта към добрите момчета
В романтичните комедии героинята преживява низ любовни разочарования, но накрая открива, че е влюбена в най-добрия си приятел, и намира щастието. С надеждата, че изкуството наистина имитира живота – и след край на връзка, – преди месец моя далечна братовчедка реши да тества този сюжет. Петя се обади на един обожател от гимназията и го покани на кино. Уви, техният сюжет напомни само и единствено комедия. Както си гледат „Аватар“, тя несмело протяга ръка към неговата, той обгръща пръсти около китката й и… я пъхва в купата с пуканките. „Върхът беше, като се опитах да го целуна и не уцелих добре заради глупавите очила за 3D. Умирам от срам, като се сетя, на всичкото отгоре не усетих нищо. Накрая само исках да си тръгна и да не го виждам повече.“ Не че искам да се правя на черна станция, но си знаех от самото начало, че това не е добра идея. Откъде ли? Много просто, от личен опит. Озовавала съм се в едно легло с приятел и оттогава знам със сигурност, че фактът, че другата страна те обича не само приятелски, не е достатъчен, за да я заобичаш по този начин и ти. Там, където няма дим, не очаквай и огън, обича да казва моята приятелка Милена, която и до ден днешен държи на тръпката, но вече внимава мъжът, който й я носи, „да не употребява дрога, да не кара в пияно състояние, да не си изключва телефона периодично и да не ми бърка името по време на секс“.
Точно тя ми даде идеята да прибягна към онлайн сърч, така че се разрових в приложението Are you interested във фейса. Смяташ ли, че мъжът, сложил си снимка по мускули в басейна или пред мерцедеса, е добро, примерно момче? И аз не. Следователно изборът беше постен. Все пак успях да изровя един адвокат с грижливо инфо в духа на „Адрес 4000″: уважавам човека до себе си, обичам децата, мразя лъжата и т.н. Частта от мен, която държеше на страстта, тоест сърцето, се беше опънала като магаре на мост и твърдеше, че тая няма да я бъде. Но понеже не исках да ме стриват на сол втори път, не й дадох думата. Писах на въпросната личност, излязох с нея и… заспах на масата от скука, въпреки двойното кафе. Оплаках се за интернет провала на един много добър мой приятел. И той свърши най-милото нещо, което може да очакваш от някой мъж в ситуация на черно отчаяние – направи ми брачно предложение за пореден път. „Няма да се притесняваш за глупости! Ако никой не те иска, като станеш на 35, аз ще се омъжа за теб. Дотогава дай да си поживеем!“ Бях спасена! Този резервен любовен вариант (който щеше да накара нашите да изпълнят „Одата на радостта“ акапелно) така ме въодушеви, че се вгледах с нямо възхищение в полицейската униформа на моя спасител. Наистина го обичах заради жертвоготовността му, но… това чувство свършваше някъде малко до над кръста. Къде беше тръпката, по дяволите?… Но пък като бях хлътнала с цялото си сърце в онзи Индивид, това докъде стигна? Ами дотам, че по едно време от нерви бях станала скелет и се чувствах най-нещастният човек на света. Та толкова ли държах да се влюбя пак до глупост?!
АКО ПРЕСЛЕДВАШ ЕДНАТА ТРЪПКА, или за стреса, трюфелите и любовта
„Тръпката само ти скъсява живота“, отсече моята приятелка Биляна, когато й разказах за брачното предложение, докато пиехме чай с ром по женски в петък вечер. Тя тъкмо беше приключила връзка с 24-годишен кайт-сърфист – със сексуален градус, достоен за Гинес. „Хвърлих егати и нервите – замислено изпусна дима от цигарата си точно като в мелодраматичен филмов кадър. – Никога не знаех кога и дали ще се появи, нито какво ще ми сервира в следващия момент. Явно съм бъркала адреналина с любовта.“
След като отпи дълбокомислено глътка ром, Ива от компанията категорично се съгласи с Биляна: „Да обичаш един мъж само със сърцето си, е все едно да живееш на диета от кафе и трюфели. Не можеш да я пазиш вечно!“ На другия ден отворих темата „разум или чувства“ пред всичките си „абонати“ от женски пол в скайпа и msn-a и не открих нито една личност, която да смята, че е добра идея тотално да изключиш разума, факт.
АКО ПОСЛЕДВАШ „ДАЙ ШАНС НА МОМЧЕТО“, или възхвала на разумната любов
Но в хода на разследването ми стана ясно, че доста от приятелките ми са дали шанс на дадена връзка, въпреки че сърцето им не е изпълнявало лупинги. Можеш да се привържеш към някого с времето и чисто физически, твърдяха те, но с уговорката, че поне грам привличане трябва да има в началото. Както се изрази Лили: „Винаги съм харесвала Петър (съпруга й понастоящем), но първият ни секс беше кошмар.“ Тя обаче решава да направи компромис. „И сега съм щастлива с него – и в леглото, и извън него!“ Петя също е доволна от настоящата си връзка, плод на разумен избор, 6ече„скрепена“ и с дете. „Иво изглеждаше толкова примерен и възпитан, че мислено се сбогувах с хубавия секс. На първо време наистина беше скучно, но после, колкото повече се влюбвах, толкова по-страстни изпълнения имахме. Полудях по него!“
РАЗУМ + СЪРЦЕ = ИНТУИЦИЯ или за златната среда в любовта
„Човек винаги трябва да се доверява на интуицията си – категорична е една приятелка, която следва психология. – Тя е безпогрешният барометър, посочващ кое е грешно и кое – ОК, и отчитащ на подсъзнателно ниво доводите както на аналитичния ум, така и на импулсивното сърце.“ И като се замислиш, не ти ли се струва напълно логично че същата част от теб, която те предупреждава да не свиваш по неосветена уличка, може да те предупреди адекватно да се пазиш от даден човек? Или напротив, да ти прошепне, че това е свястна личност, на която си да дадеш шанс да опознаеш? Да, мъжът, който те кара да се смееш от сърце, определено заслужава втора, трета, че и четвърта среща. Но както научих от собствен опит, няма смисъл да се опитваш да се самонавиеш да се влюбиш в някого само то и двамата имате страхотно чувство за хумор, харесвате едни и същи филми или защото той е готов да те спаси от горчивата титла „стара мома“. А ако в даден момент се изкушиш от финансовото състояние „добрата партия“, обещай си, че добре ще си помислиш точно какво емоционално бъдеще те очаква с този мъж, защото една приятелка се разведе така. За край ще използвам историята (и философията) на най-добрата ми приятелка от детските години, която вечно твърдеше, че никога няма да се „бракува“. Но тъй като животът обожава шегите, преди 2-3 години тя рязко изпадна в другата крайност – хвана я брачната треска и изпадна в ужас, че няма да може да Го намери. В разгара на драмата се хвана с Идеалния: той караше ски, имаше частен бизнес и спечели сърцата на родителите и приятелите й. Освен това й носеше супа и списания, когато боледуваше. Имаше само един проблем – държеше да я „напътства“. От това кои програми и филми да гледа до това какво да облече и с кого да се вижда. В крайна сметка тя се изнесе при някакъв музикант пройдоха, който приличаше на Слаш и по собствените й думи й свиваше стомаха на топка. И продължи да се лута между „примерния“ и „пройдохата“ цяла вечност. Накрая скъса и с двамата и реши да започне наново. И да си търси някого, който е грижовен, но не задушаващ… готов за приключения, но не и за драми. „Всички помъдряваме поне малко с времето, не мислиш ли?“, по тона и в слушалката мога да усетя, че сега ми се усмихва широко. Та какво мисля наистина? „Любовта е упражнение в мъдрост“, нещо подобно бях прочела някъде. Май най-сетне започвам да проумявам какво значи: да обичаш друго същество, ще рече да успееш да се протегнеш мисловно през бездната, която стои между теб и него, а не да разчиташ само на едната първосигнална химия да го направи вместо теб. Трудна работа. Но ако успееш да я свършиш, би трябвало да си наистина щастлива!
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply