Разум или чувства

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Да се влюбиш или не… до умопомрачение? Има жени, които използват главата си, когато вземат решения относно мъжете. Други просто следват сърцето си. Кои са по-щастливи в крайна сметка е въпросът!

Вчера в разстояние на час 11 души от приятелите ми във фейса се присъ­единиха към група­та „За Всички, които искат да чуят „Искам те, по дяволите всичко останало!”. Боже, колко любовна мъка и страст кипят по тоя свят, боже! Ако случката се развиваше само една година назад, и аз щях са кликна join на секундата, без да се замислям. Тогава бях хлът­вала до ушите в едно лошо момче (уви, нищо ново под слънце­то) и животът ми се въртеше само около тази реплика, дока­то сърцето ми не просто се раз­би, а се стри на сол. След въпрос­ния „турски сериял“, който за разлика от „Перла“ не свърши с хепиенд, за първи път се зами­слих дали пък майка ми няма пра­во, като нонстоп ми повтаря: „Най-важното е да се уважавате, от другото нищо не остава с времето.“ Дали наистина тряб­ва да направиш разумен, бази­ран на самосъхранение избор, или напротив, трябва да се довериш на сърцето си, за да си наисти­на щастлива? Де да беше толкова просто… но дай да извадим везна­та, пък да видим какво ще стане.

АКО СЛУШАШ СЪРЦЕТО, или за любовта към лошите момчета
Моето фиаско с Индивида, кой­то ми разката фамилията до девето коляно, далеч не е уни­кално явление. Даже напротив. Както става ясно от статията ни „Стоп! Не избирай Грешния отново„, мнозина от нас подсъзнателно избират неправилно, и продължават да се хвърлят от трън, та на глог. Факт, под кой­то моята приятелка Вили се подписва с две ръце. „На някои жени Господ им е дал сини очи, на други – крака до сливици­те, а на мен – генетично вле­чение към неподходящи“, гласи любимата й сентенция, когато отворим темата „мъже“. „Един купонджия и женкар да има, мой е! Не стига че имам развод и дете за спомен от двама таки­ва, ами при последната ми дъл­га връзка пак се натресох на същия.“ Вероятно Вили все още щеше да бъде с въпросния худож­ник, който виси всяка вечер в барчето на Художествената академия, „търси музата и сюже­та“ и очаква от нея единствено да поддържа уютна обстановка за творчество, тоест да чисти, готви и пере. Казвам „щеше“, защото по собствените й думи една вечер се случило чудото: напили се с най-добрия й приятел от детинство и стигнали до фазата на откровенията. „Кога­то той ме попита защо тър­пя подобно отношение, аз му отговорих, че обичам Любо, кое­то си беше самата истина. Тога­ва той ми каза: „Вили, връзка се прави от двама души, а твоят обича само себе си. Защо вечно се мъчиш да дундуркаш някакви мъже, които не са порасли, вмес­то да си избереш някого, на кого­то можеш да разчиташ не само за единия хубав секс, а по прин­цип?“ И на това място тя се разплакала.

На другата сутрин, на 3 алказелцера и 2 айрана, Вили взела решение. „Късах с него. Беше ми дошло до гуша да преследвам лудата тръпка на всяка цена, плащах за такава любов твърде много. Време беше да помисля с главата си и за себе си.“ Кой ли от нас не е стигал до подобно горчиво прозрение? След което не се е мъчил да се метне в дру­гата любовна крайност?

АКО СЛУШАШ РАЗУМА, или за любовта към добрите момчета
В романтичните комедии геро­инята преживява низ любовни разочарования, но накрая откри­ва, че е влюбена в най-добрия си приятел, и намира щастието. С надеждата, че изкуството наис­тина имитира живота – и след край на връзка, – преди месец моя далечна братовчедка реши да тества този сюжет. Петя се обади на един обожател от гимназията и го покани на кино. Уви, техният сюжет напомни само и единствено комедия. Как­то си гледат „Аватар“, тя несмело протяга ръка към негова­та, той обгръща пръсти около китката й и… я пъхва в купата с пуканките. „Върхът беше, като се опитах да го целуна и не уцелих добре заради глупавите очи­ла за 3D. Умирам от срам, като се сетя, на всичкото отгоре не усетих нищо. Накрая само исках да си тръгна и да не го виждам повече.“ Не че искам да се пра­вя на черна станция, но си зна­ех от самото начало, че това не е добра идея. Откъде ли? Много просто, от личен опит. Озовава­ла съм се в едно легло с приятел и оттогава знам със сигурност, че фактът, че другата страна те обича не само приятелски, не е достатъчен, за да я заобичаш по този начин и ти. Там, къде­то няма дим, не очаквай и огън, обича да казва моята приятел­ка Милена, която и до ден дне­шен държи на тръпката, но вече внимава мъжът, който й я носи, „да не употребява дрога, да не кара в пияно състояние, да не си изключва телефона периодично и да не ми бърка името по вре­ме на секс“.

Точно тя ми даде идеята да при­бягна към онлайн сърч, така че се разрових в приложението Are you interested във фейса. Смяташ ли, че мъжът, сложил си снимка по мускули в басейна или пред мер­цедеса, е добро, примерно мом­че? И аз не. Следователно избо­рът беше постен. Все пак успях да изровя един адвокат с грижли­во инфо в духа на „Адрес 4000″: уважавам човека до себе си, оби­чам децата, мразя лъжата и т.н. Частта от мен, която държе­ше на страстта, тоест сърце­то, се беше опънала като мага­ре на мост и твърдеше, че тая няма да я бъде. Но понеже не исках да ме стриват на сол вто­ри път, не й дадох думата. Писах на въпросната личност, излязох с нея и… заспах на масата от ску­ка, въпреки двойното кафе. Оплаках се за интернет прова­ла на един много добър мой при­ятел. И той свърши най-милото нещо, което може да очак­ваш от някой мъж в ситуация на черно отчаяние – направи ми брачно предложение за поре­ден път. „Няма да се притесня­ваш за глупости! Ако никой не те иска, като станеш на 35, аз ще се омъжа за теб. Дотогава дай да си поживеем!“ Бях спасена! Този резервен любовен вариант (който щеше да накара нашите да изпълнят „Одата на радост­та“ акапелно) така ме въодуше­ви, че се вгледах с нямо възхище­ние в полицейската униформа на моя спасител. Наистина го оби­чах заради жертвоготовността му, но… това чувство свършва­ше някъде малко до над кръста. Къде беше тръпката, по дяволи­те?… Но пък като бях хлътнала с цялото си сърце в онзи Индивид, това докъде стигна? Ами дотам, че по едно време от нерви бях станала скелет и се чувствах най-нещастният човек на света. Та толкова ли държах да се влюбя пак до глупост?!

АКО ПРЕСЛЕДВАШ ЕДНАТА ТРЪПКА, или за стреса, трюфелите и любовта
„Тръпката само ти скъсява живо­та“, отсече моята приятелка Биляна, когато й разказах за брач­ното предложение, докато пиех­ме чай с ром по женски в петък вечер. Тя тъкмо беше приклю­чила връзка с 24-годишен кайт-сърфист – със сексуален градус, достоен за Гинес. „Хвърлих егати и нервите – замислено изпус­на дима от цигарата си точно като в мелодраматичен филмов кадър. – Никога не знаех кога и дали ще се появи, нито какво ще ми сервира в следващия момент. Явно съм бъркала адреналина с любовта.“

След като отпи дълбокомисле­но глътка ром, Ива от компания­та категорично се съгласи с Биля­на: „Да обичаш един мъж само със сърцето си, е все едно да живееш на диета от кафе и трюфели. Не можеш да я пазиш вечно!“ На другия ден отворих темата „разум или чувства“ пред всички­те си „абонати“ от женски пол в скайпа и msn-a и не открих нито една личност, която да смя­та, че е добра идея тотално да изключиш разума, факт.

АКО ПОСЛЕДВАШ „ДАЙ ШАНС НА МОМЧЕТО“, или възхвала на разумната любов
Но в хода на разследването ми стана ясно, че доста от прия­телките ми са дали шанс на даде­на връзка, въпреки че сърцето им не е изпълнявало лупинги. Можеш да се привържеш към някого с времето и чисто физически, твърдяха те, но с уговорката, че поне грам привличане трябва да има в началото. Както се изра­зи Лили: „Винаги съм харесвала Петър (съпруга й понастоящем), но първият ни секс беше кош­мар.“ Тя обаче решава да напра­ви компромис. „И сега съм щаст­лива с него – и в леглото, и извън него!“ Петя също е доволна от настоящата си връзка, плод на разумен избор, 6ече„скрепена“ и с дете. „Иво изглеждаше толкова примерен и възпитан, че мислено се сбогувах с хубавия секс. На пър­во време наистина беше скучно, но после, колкото повече се влюб­вах, толкова по-страстни изпъл­нения имахме. Полудях по него!“

РАЗУМ + СЪРЦЕ = ИНТУИЦИЯ или за златната среда в любовта
„Човек винаги трябва да се дове­рява на интуицията си – категорична е една приятелка, коя­то следва психология. – Тя е без­погрешният барометър, посоч­ващ кое е грешно и кое – ОК, и отчитащ на подсъзнателно ниво доводите както на аналитич­ния ум, така и на импулсивното сърце.“ И като се замислиш, не ти ли се струва напълно логично че същата част от теб, която те предупреждава да не свиваш по неосветена уличка, може да те предупреди адекватно да се пазиш от даден човек? Или напротив, да ти прошепне, че това е свястна личност, на която си да дадеш шанс да опознаеш? Да, мъжът, който те кара да се смееш от сърце, определено заслужава втора, трета, че и четвърта среща. Но както научих от собствен опит, няма смисъл да се опитваш да се самонавиеш да се влюбиш в някого само то и двамата имате страхотно чувство за хумор, харесвате едни и същи филми или защото той е готов да те спаси от горчивата титла „стара мома“. А ако в даден момент се изкушиш от финансовото състояние „добрата партия“, обещай си, че добре ще си помислиш точно какво емоционално бъдеще те очаква с този мъж, защото една приятелка се разведе така. За край ще използвам история­та (и философията) на най-добра­та ми приятелка от детските години, която вечно твърдеше, че никога няма да се „бракува“. Но тъй като животът обожава шегите, преди 2-3 години тя ряз­ко изпадна в другата крайност – хвана я брачната треска и изпад­на в ужас, че няма да може да Го намери. В разгара на драмата се хвана с Идеалния: той караше ски, имаше частен бизнес и спечели сърцата на родителите и прия­телите й. Освен това й носеше супа и списания, когато боледува­ше. Имаше само един проблем – държеше да я „напътства“. От това кои програми и филми да гледа до това какво да облече и с кого да се вижда. В крайна смет­ка тя се изнесе при някакъв музи­кант пройдоха, който прилича­ше на Слаш и по собствените й думи й свиваше стомаха на топка. И продължи да се лута между „при­мерния“ и „пройдохата“ цяла веч­ност. Накрая скъса и с двамата и реши да започне наново. И да си търси някого, който е грижовен, но не задушаващ… готов за при­ключения, но не и за драми. „Всич­ки помъдряваме поне малко с вре­мето, не мислиш ли?“, по тона и в слушалката мога да усетя, че сега ми се усмихва широко. Та как­во мисля наистина? „Любовта е упражнение в мъдрост“, нещо подобно бях прочела някъде. Май най-сетне започвам да проумявам какво значи: да обичаш друго съще­ство, ще рече да успееш да се про­тегнеш мисловно през бездната, която стои между теб и него, а не да разчиташ само на едната първосигнална химия да го напра­ви вместо теб. Трудна работа. Но ако успееш да я свършиш, би тряб­вало да си наистина щастлива!

 

 
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар