На пръв поглед Антананариво е живописна долина с малко езеро по средата, обградена от хълмове. А всъщност градът е на високо плато, но наистина е разположен стъпаловидно на хълмове.
Антананариво
Край езерото Ануси клоните на дърветата са обсипани с нежнолилави цветчета, а в средата на това водно сърце на града, на нещо като полуостровче, има паметник на участниците в двете световни войни. В този град има някаква смесица от необичаен за Африка местен австронезийски колорит и френска елегантност, която се дължи на дългата френска окупация в края на XIX – началото на XX век. Затова не са учудващи нито многото френски наименования на улици, нито френският привкус в архитектурата
Езерото Ануси
За всички любители на пътешествията е важно да знаят, че чешмяната вода не бива да се пие, а пък пътуването може да се окаже в претъпкан автобус съвместно с кокошки, например. Затова ви предлагаме да пътувате виртуално, гледайки снимки или видеоклипове.
Хотел Антананариво
В града има доста любопитни за туристическия поглед места: ботанически градини,паркове, колоритни улички с интересни къщи, дворци на управляващите, различни религиозни постройки и музеи – на изкуството и археологията, на националната музика, както и музей на пиратите. В други селища на около петдесетина км от столицата могат да се посетят ателиета за обработка на скъпоценни камъни, както и оризови плантации, много характерни за района.
Пазара
Остров Мадагаскар се е отделил от Африка преди 160 милиона години, а преди около 70-80 милиона години – от Индия. И благодарение на това природата там е много по-различна от африканската: има няколко Вида баобаби и стотици орхидеи, удивителни лемури, а не бива да забравяме и хамелеоните – половината видове хамелеонски представители на света живеят именно там… И не на последно място – климатът: докато при нас е студено, там е по-топло, но пък е влажно – доста вали. А през април там настъпва по-сухото време и до октомври островът е пълен с туристи.
Дворецът Рова
Когато се появила първата крепост на единия от хълмовете през XVII в., ставало дума за малка дървена постройка, която впоследствие непрекъснато се преустройвала. Така през 1800 г., за увеличаване на площта на комплекса, намалили височината на хълма с 9 м. Крепостта се превърнала в дървен дворец, а по-късно – в първата каменна сграда (по-скоро – с каменна облицовка). Преди 20 години дървената част на двореца изгоря по време на политическа демонстрация, но днес той е напълно възстановен.
Боабаби
Leave a reply