Натуропатията е общ термин, използван в повечето западни страни за обозначаване на широк спектър от терапии, обединявани в рубриката на “природната медицина”.
Натуропатия – природно лечение
Думата е създадена от немския пионер Бенедикт Дует и означава буквално “природно лечение”. Най-общо казано, днес практикуващите я са обучените в специални колежи на цял набор от умения, който включва акупунктура, хербализъм, хомеопатия, остеопатия, хидротерапия, масаж, хранене и диетология.
Луст създава термина “натуропатия”, след като той и сънародникът му Хенри Линдлар емигрират в САЩ в началото на XX в. Той обаче основава почти изцяло своите идеи на тези на немския си предшественик от XIX в. Винсент Прайсниц, който създава “природното лечение”, и на австрийския доминикански монах отец Кнайп. Природното лечение и “природната хигиена” продължават да са термини, използвани от лечителите, които твърдят, че следват тази форма на природна медицина, препоръчана за пръв път от Хипократ.
Германия, където heilpraktikeren (“лечители”) се радват на статус, подобен на този на лекарите, остава истинската родина на натуропатията, но САЩ е мястото, където тя е най-здраво установена. Сред пионерите там и във Великобритания са Хърбърт Шелтън, Джон Бастир, Стенли Лийф и Джеймс К. Томсън. Те изграждат натуропатията повече от 50 години, така че тя днес е най-близкото нещо на Запад до алтернативна на традиционната медицина система заедно с различни пълни медицински системи на Изток.
Обучението в натуропатия се стандартизира за онези, които се интересуват от практикуване на природна медицина в нейния най-широк смисъл (иронията е, че това важи навсякъде с изключение на Великобритания, където тази тенденция много бавно се приема от управляващите природните терапии). Страни като САЩ, Австралия, Канада, Германия, Израел, Нова Зеландия и ЮАР сега имат пълни 3- до 4-годишни курсове, водещи до признавана степен или диплома.
Основите на натуропатичната медицина
Натуропатите са убедени, че доброто здраве е изградено от 4 основни компонента: чист въздух, чиста вода, чиста храна от добра почва, физически упражнения и “правилен живот”. Всички натуропатични лечения се концентрират върху различни комбинации от тези четири елемента, а често и върху четирите, за да възстановят здравето и жизнеността.
Натуропатите твърдят, че инфекции рядко се наблюдават, ако за тялото се грижим по начина, по който природата е имала предвид, и че то само ще се излекува, стига да поема само чист въздух и вода, ако е поддържано чисто и ако получава правилната храна и е подложено на здравословна дейност. Те обаче вярват и че болестта е естествена и е необходимо методите за лечение да следват същите естествени принципи.
Натуропатите обикновено предписват кратки пости като помощно средство за овладяване на прости инфекции като грипа. Те обръщат голямо внимание на здравето на червата (където хранителните вещества се абсорбират в кръвта). Предписваният в лечението начин на хранене включва отказ или намаляване на алкохола, използването на “пълноценни” храни и рязко ограничаване на поеманите мазнини, сол и захар.
Тъй като теорията гласи, че бактериалните токсини в червата могат да играят роля в причиняването на много заболявания, повечето натуропати насърчават поддържането на специални диети, за да се прочистят червата и да се елиминира прекалено високият брой на “недружелюбни“ бактерии в тях, които вероятно допринасят за натравянията, алергиите и лошия имунитет. Някои дори използват клизма, известна като колонна иригация или хидротерапия на дебелото черво.
Философията на натуропатите
Когато предписват лечение, натуропатите обикновено следват три основни принципа: Тялото има силата да изцелява само себе си, затова лечението не трябва да се дава, за да се облекчават симптомите, а за да се подкрепят себеизцелителните механизми, или vis medicatrix naturae (латинската фраза за “естествена изцелителна сила”, или “жизнена сила“).
Симптомите на болестта не са част от самата болест, а знак, че тялото се стреми да изхвърли токсините и да се върне към естественото си състояние на равновесие, или хомеостаза.
Освен че е колкото се може по-природно и “деликатно“, всяко лечение трябва да взема предвид умствените, емоционалните и социалните аспекти на човека в допълнение на физическото му състояние.
Add comment