Склонността на човешкия организъм да става жертва на болестта на движението зависи от много фактори, сред които важна роля играят особеностите на вегетативната нервна система и вестибуларния апарат. Своя отпечатък оставят също общото здравословно състояние на детето и възрастта му. Обикновено подрастващите с времето стават по-устойчиви към болестта на движението. И все пак, 5-10% от хората страдат от кинетоза през целия си живот.
Разположеният във вътрешното ухо вестибуларен апарат е малка част от сложен механизъм, който реагира на силата на земното притегляне и позволява на тялото да пази равновесие. Този орган е много чувствителен и веднага предава на мозъка информация за скоростта и посоката на преместване на тялото. Благодарение
на тази информация, тялото може да извършва необходимите за запазване на равновесие движения. До този момент вестибуларният апарат не е достатъчно подробно изучен от специалистите, но все пак има една добра новина: той се поддава на тренировка дори при най-малките деца.
Фина настройка
Хубаво е родителите да започнат да укрепват вестибуларния апарат на децата още от първите месеци. Как?
Можете да танцувате с бебето под звуците на приятна музика, като подпрете главичката му на рамото си. Люлеенето на детето, както и завъртането му, докато го държите с протегнати ръце, също са добри варианти.
Така постепенно, ден след ден, можете да усилвате интензивността на движенията.
Колкото по-голямо става детето, толкова повече упражнения за профилактика на кинетозата могат да се изпълняват – например във вид на игра. Когато детето е на годинка, можете да го поставите на коленете си и да разигравате яздене на конче, като потропвате с крака. Като порасне още малко и вече ходи и тича по-стабилно, подскачането на един крак, ходенето по бордюри, люлеенето на люлки – всичко това укрепва вестибуларния апарат.
В последствие се добавят занимания като танци, аеробика, плуване, баскетбол, тенис, бойни изкуства – подобен тип физическо натоварване би могло да направи реакцията на децата към промените в посоката и скоростта на движение по-лесна и адекватна.
Проверени подходи
Съвременната медицина не може да предложи гарантирани методи за справяне с кинетозата. Но има начини, с които може да се намали рискът от възникване на тази болест и да се облекчат проявленията й.
1. В навечерието на тръгването детето трябва да се наспи добре, за да набере сили за продължителното пътуване.
2. Разкажете му подробно за предстоящия полет или пътуване с кола, особено ако ще пътува надалеч за пръв път. Така младият пътешественик няма да се вълнува толкова и ще понесе по-леко неприятните моменти.
3. Не прехранвайте детето преди път, но все пак не бива да пътува и на празен стомах. Предложете му да хапне малко, като избягвате мазните храни. Добре е да избягва също газираните напитки и пълномасленото мляко. Ментовият чай с добавен в него джинджифил е много полезен преди път.
4. Запазете за детето място в транспортното средство, където клатенето е най-слабо: в самолет – местата близо до крилата, във влак – купе в по-преден вагон, на кораб – в каютите по средата, в автобуса – предните седалки. В автомобила задължително използвайте детско столче.
5. Не поставяйте детето да седи с гръб към посоката на движение.
6. Следете да не се върти твърде много и да не наблюдава излишно дълго стрелкащите се край прозореца обекти. Ангажирайте вниманието му с някаква словесна игра, загадка, със стихчета или приказка. Ако заспи, не го будете – така ще понесе пътуването по-леко.
7. Недейте непрекъснато да повтаряте: „Лошо ли ти е?“… Психолозите съветват да контролираме състоянието на детето незабележимо: за приближаването на пристъп ще разберете по бледата кожа, честото прозяване и покашлянето.
8. При първите признаци на прилошаване, предложете на детето да посмуче парченце лимон. Накарайте го да диша бавно и дълбоко. Тези мерки ще го разсеят и може да избегнете прилошаването.
Упражнения, които помагат
Както и да решите да тренирате вестибуларния апарат на детето, преди това се консултирайте с лекар.
Започнете да правите упражнения с детето един-два пъти на ден, като продължителността им не трябва да надвишава 2 минути. Когато то се чувства вече уверено, може да изпълнява всяко движение по 15 пъти.
Упражнение №1: както е право, детето накланя главата първо напред, после назад, после посоката се сменя наляво и надясно.
Упражнение №2: в изправено положение с ръце на кръста, детето завърта торса надясно и наляво, после го навежда напред и назад.
Упражнение №3: пак с ръце на кръста, детето върти торса около оста си по 1-4 оборота в двете посоки.
Упражнение №4: детето подскача на пода или на батут с ръце на кръста – на два или на един крак.
Leave a reply