Винаги съм поставяла мъжът до мен на първо място, но за съжаление, отсреща съм получавала само и единствено предателство
Цял живот не ми е вървяло в любовта.
На 30 години съм, а все още нямам сериозен приятел до себе си. Не съм някаква откачалка, нито пък съм „консерва”, но в любовта, незнайно защо, търпя провал след провал.
Погледнато отстрани, животът ми е напълно нормален – обикновен млад човек, който излиза с приятелки, забавлява се, работи… Но в действителност нещата не са толкова розови.
Във всички връзки, които съм имала, съм давала всичко от себе си. Винаги съм поставяла мъжът до мен на първо място, но за съжаление, отсреща съм получавала само и единствено предателство.
Няма да забравя историята с първата ми голяма любов. Бях на 19 години. С него се запознахме на работното ми място. Макар всичките ни колеги да мислеха, че между нас има нещо, ние бяхме просто приятели. По-късно, когато и двамата напуснахме тази работа, чувствата ни постепенно взеха превес и станахме двойка.
Всички ни казваха, че сме уцелили джакпота в любовта и ни сочеха като идеалната двойка. Аз също си мислех, че съм намерила човека, с когото да изкарам живота си, но съдбата бе отредила друго.
По стечение на обстоятелствата се наложи той да се върне в родния си град, който е на около 60 километра от моя роден град.
Обещахме си, че разстоянието няма да е проблем за любовта ни. Отначало бе така, но след това нещата започнаха да се променят. Когато го попитах на какво се дължи промяната в държанието му, той ме „застреля от упор”. Дори не се посвени да ми каже, че има друга и кроят планове за сватба. Оттогава сякаш съм изгубила доверието си в хората.
Към днешна дата много трудно бих могла да се доверя на мъж и може би това е проблемът, който застава като стена между мен и поредния ми обожател.
Add comment