Тя не е от девойките, които излизат много, а и да излезе, винаги се намира някой от селските хулигани, който да привлече вниманието й
25-годишен мъж съм и съм на път да изгубя любовта на живота си.
Напоследък съм изключително изнервен и основният виновник за това ми състояние е любовта.
Колкото и налудничаво да ви звучи, съм влюбен в 13-годишна девойка. Сами разбирате, че е абсурдно семейството й да се съгласи с връзката ни.
Те дойдоха да живеят в моето село съвсем скоро. Купиха къщата на съседите. От деня, в който видях малката дъщеря на семейството, направо обезумях. Любовта ме покоси като мълния и замръзнах на място. Аз не само съм влюбен в нея, а съм луд от любов.
Тя е любовта на живота ми и ако нещата помежду ни не се получат, съм готов дори на крайни действия (имам предвид самоубийство).
Не си представям живота занапред без нея. Тя не е от девойките, които излизат много, а и да излезе, винаги се намира някой от селските хулигани, който да привлече вниманието й.
Все още не познава почти никой от селото. Дори и с мен не се познава кой знае колко добре, макар че сме съседи.
Засичаме се веднъж дневно – в автобуса. Винаги, когато погледите ни се засекат аз или тя ги отместваме и се получава много тъпа ситуация.
Губя любовта на живота си, а не зная какво да правя. Тя е толкова крехка и нежна, че ме е страх дори да я заговоря.
Add comment