Стабилност, финан- сова сигурност, постоянно место- живеене и добра лична хигиена са само малка част от екстрите, с които могат да се похвалят умствено и емо- ционално узрелите представители на противоположния пол. Продължи да четеш. За да разбереш какви още ползи можеш да извлечеш от връзката с такъв индивид.
Понякога подслушвам какво си говорят другите хора.
Разбира се, имам добро оправдание за това. Като автор трябва да правя проучвания и да събирам реални антропологически данни, за да изграждам достоверни образи в своята проза. Добре де, измислям си. Просто ме гложди най-обикновено човешко любопитство. Ние, жените, обичаме да се съпоставяме с околните и да отбелязваме къде се намираме по разни показатели спрямо тях. Та и аз така, дочувайки какво си приказват непознатите момичета, мога по-лесно да си отговарям на въпроси като: Нормална ли съм? На правилната модерна гимнастика ли ходя? Чета ли книгите, които трябва? Още ли е селско да си поръчаш в тренди заведение бял хляб? Именно чрез подслушване научих, че на щандовете за плодове и зеленчуци в някои супермаркети отдавна вече можеш сам да си изстискаш пресен портокалов сок. Явно бях пропиляла поне една година от живота си в пиене на блудкава вредна течност, опакована в тетрапакова кутия. Ето затова препоръчвам нездравословното любопитство от време на време.
Наскоро, по време на един брънч, проследих разговора на две привлекателни мацки около 30-те:
ЖЕНА 1 (хубава, с грациозно тяло и лимоненозелени дънки, които посред зима ми напомниха за маргаритите на плажа): Росен завърши втората си магистратура във философския, но сега се чуди дали да не запише право. Другият вариант е да направи един докторат, защото на тази възраст не му се започва с ученето отначало.
ЖЕНА 2 (дребничка, с дълга права коса и огромен за фигурата й бюст): Е, стига де!
МИС „МАРГАРИТА„: Защо?
МИС 70D: Колко точно дипломи му трябват, за да си намери най- накрая работа?
МИС „МАРГАРИТА„: Ами, не знам. Сега няма много възможности за хора като него. А вече е твърде квалифициран, за да работи по кафенетата.
МИС 70D: За 10-те години, в които той смени няколко специалности и барманстваше в поне три заведения, за които аз се сещам, ти през цялото време работеше на едно и също място и успя да изградиш страхотна кариера.
МИС „МАРГАРИТА„: То, това е така, но…
МИС 70D: Няма никакво „но“. Работата е ясна. Росен е момченце, а на теб ти трябва мъж.
Мис „Маргарита“ не прие тази констатация добре, както и очаквах. Стана ми мъчно за Марги, защото и аз съм била Марги. Много е трудно, когато осъзнаеш, че човекът, с когото делиш живота си от години, все още вирее някъде в гимназията, докато ти отдавна си зряла личност със задължения и отговорности. Изведнъж започваш да се чувстваш като онзи депутат педофил, когото така и не осъдиха ефективно. А това е гадно. Някъде до 30-ия си рожден ден ходех само с момченца. Ще ти кажа защо: мъжете просто ме плашеха. Мъжете знаят какво искат. Мъжете спят на матрак, който не е пльоснат директно върху пода. Мъжете си купуват нов шампоан, вместо да добавят малко вода в полупразната бутилка и да разклатят добре. Мъжете правят резервации. Мъжете те целуват, без преди това да ти обяснят леко заекващо, че ей сега ще те целунат. Мъжете носят дрехи, които никога не са били на някой друг. А аз бях свикнала с момченца. Момченцата са симпатични. Момченцата не успяват да довършат изреченията си по един особено чаровен начин. Момченцата се подстригват от съквартиранта си, който е „страшен с машинката“. Момченцата могат да съберат целия си багаж в един сак и да тръгнат към Каварна, за да слушат три дни как „забиват“ пенсионирани рок банди. Момченцата нямат пари. А когато имат, ги харчат за бира и семки. Момченцата могат да си говорят с теб в продължение на часове в 3 през нощта, защото не трябва да са на работа в 9. Звучи истински утешително, но всъщност от една възраст нататък не е кой знае колко приятно да имаш такова гадже.
Веднъж, когато бях на 25, се виждах за около две седмици с доста по-възрастен от мен мъж, когото ще наричам тук Сергей Станишев. Кръстих го така… защото това си е моят разказ и мога да давам каквито си искам имена на героите. Сергей Станишев беше дървен философ, който разбираше от всичко и можеше дарънка знаещо и напоително по най-различни теми. Той редовно ми даваше непоискани съвети – например как да си намеря работа, ако фирмата, в която се трудех, фалира. На втората ни среща стана ясно, че дочул отнякъде как на шефовете ми хич не им били чисти нещата. А на четвъртата (и последна) ми заяви, че техният бизнес със сигурност няма да го бъде.
Защо се сетих за Сергей Станишев ли? Защото той беше първият истински мъж, с когото си имах нещо общо. Досаден, но безспорно мъж от плът и кръв. Серго имаше собствен апартамент. Нищо кой знае какво – обикновена панелка, която обаче той бе превърнал в свой дом. Стените бяха боядисани, а по тях висеше изкуство в рамки. В хола беше сложил телевизор с плосък екран и колонки. Мястото ми напомняше повече за жилището, в което бях израснала, отколкото за студентските квартири, в които неизменно прекарвах живота си към онзи момент. Естествено, наличието на нотариален акт на негово име не беше достатъчна предпоставка, за да продължа да се виждам със Серго. Както казах, той беше скучен надувко. Но в него бях забелязала едно качество, което знаех, че след време (макар и със закъснение) ще започна да търся във връзките си: Серго не се страхуваше от обвързване. Сега сигурно ще си кажеш: „Ето я поредната жена, отчаяно търсеща мъж, който не се страхува от обвързване.“ Позволи ми да обясня. В случая не говоря за обвързване в смисъл на сериозна връзка. Става въпрос по-скоро за готовност да се обвържеш с най-различни неща: месторабота, населено място, ипотека. Жените невинаги искаме от мъжа на всяка цена да поеме някакъв конкретен ангажимент в любовта. Все още смятам, че това често е глупаво и неоснователно желание, защото хората са щастливи само когато се чувстват свободни. Но за сметка на това държа човекът до мен да има ангажирано отношение към ежедневието си, вместо просто да се рее в пространството. Искам той да следва пътя, който си е начертал, а не да извършва браунови движения.
Както виждаш, вече съм изживяла фазата на момченцата. Сега имам нужда от партньор, който спазва графици, става навреме, носи портфейл и закача картини вкъщи. Не ми пука, че може да са му изписали хапчета за високо кръвно или контролиране на оплешивяването. (Не че ми се иска да е така, но мога да го понеса. Аз също съм зряла жена.) Знам, че едва ли съм квалифицирана да те наставлявам в живота. Не съм омъжена, често използвам кредитната си карта, за да купувам неща, които струват по-малко от 3 лв., а спалнята ми е ужасяващо разхвърляна и обикновено изглежда сякаш вандали са вилнели из разпродажбите в Zara. Ясно е, че не съм дама за чудо и приказ. Но успях да осъществя детската си мечта да пиша професионално, и даже от време на време ме публикуват. Въоръжена с това самочувствие, както и с отколешната си страст да слушам влюбено своя собствен глас, ще си позволя да ти дам следния съвет: опитай да започнеш връзка с мъж. Удоволствието е като от прясно изстискан портокалов сок, но умножено по хиляда.
5 неща, по които ще познаеш истинския мъж
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply