Защо на жената й трябва истински мъж, а не момченце!?

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Стабилност, финан- сова сигурност, постоянно место- живеене и добра лична хигиена са само малка част от екстрите, с които могат да се похвалят умствено и емо- ционално узрелите представители на противоположния пол. Продължи да четеш. За да разбереш какви още ползи можеш да извлечеш от връзката с такъв индивид.

Понякога подслушвам какво си говорят другите хора.

Разбира се, имам добро оправда­ние за това. Като автор трябва да правя проучвания и да събирам реални антропологически дан­ни, за да изграждам достоверни образи в своята проза. Добре де, измислям си. Просто ме гложди най-обикновено човешко любо­питство. Ние, жените, обичаме да се съпоставяме с околните и да отбелязваме къде се намираме по разни показатели спрямо тях. Та и аз така, дочувайки какво си приказват непознатите моми­чета, мога по-лесно да си отго­варям на въпроси като: Нормал­на ли съм? На правилната модер­на гимнастика ли ходя? Чета ли книгите, които трябва? Още ли е селско да си поръчаш в тренди заведение бял хляб? Именно чрез подслушване научих, че на щан­довете за плодове и зеленчуци в някои супермаркети отдавна вече можеш сам да си изстискаш пресен портокалов сок. Явно бях пропиляла поне една година от живота си в пиене на блудка­ва вредна течност, опакована в тетрапакова кутия. Ето зато­ва препоръчвам нездравословно­то любопитство от време на време.

Наскоро, по време на един брънч, проследих разговора на две при­влекателни мацки около 30-те:

ЖЕНА 1 (хубава, с грациозно тяло и лимоненозелени дънки, които посред зима ми напомниха за маргарити­те на плажа): Росен завърши вто­рата си магистратура във фило­софския, но сега се чуди дали да не запише право. Другият вари­ант е да направи един докторат, защото на тази възраст не му се започва с ученето отначало.

ЖЕНА 2 (дребничка, с дълга права коса и огромен за фигурата й бюст): Е, стига де!

МИС „МАРГАРИТА„: Защо?

МИС 70D: Колко точно дипломи му трябват, за да си намери най- накрая работа?

МИС „МАРГАРИТА„: Ами, не знам. Сега няма много възмож­ности за хора като него. А вече е твърде квалифициран, за да рабо­ти по кафенетата.

МИС 70D: За 10-те години, в които той смени няколко спе­циалности и барманстваше в поне три заведения, за които аз се сещам, ти през цялото вре­ме работеше на едно и също мяс­то и успя да изградиш страхот­на кариера.

МИС „МАРГАРИТА„: То, това е така, но…

МИС 70D: Няма никакво „но“. Работата е ясна. Росен е момчен­це, а на теб ти трябва мъж.

Мис „Маргарита“ не прие тази констатация добре, както и очаквах. Стана ми мъчно за Марги, защото и аз съм била Марги. Много е трудно, когато осъзна­еш, че човекът, с когото делиш живота си от години, все още вирее някъде в гимназията, дока­то ти отдавна си зряла личност със задължения и отговорности. Изведнъж започваш да се чувст­ваш като онзи депутат педофил, когото така и не осъдиха ефек­тивно. А това е гадно. Някъде до 30-ия си рожден ден ходех само с момченца. Ще ти кажа защо: мъжете просто ме плашеха. Мъжете знаят какво искат. Мъжете спят на матрак, който не е пльоснат директ­но върху пода. Мъжете си купу­ват нов шампоан, вместо да добавят малко вода в полупразната бутилка и да разклатят добре. Мъжете правят резервации. Мъжете те целуват, без пре­ди това да ти обяснят леко заек­ващо, че ей сега ще те целунат. Мъжете носят дрехи, които никога не са били на някой друг. А аз бях свикнала с момченца. Момченцата са симпатич­ни. Момченцата не успяват да довършат изреченията си по един особено чаровен начин. Момченцата се подстригват от съквартиранта си, който е „страшен с машинката“. Мом­ченцата могат да съберат целия си багаж в един сак и да тръг­нат към Каварна, за да слушат три дни как „забиват“ пенси­онирани рок банди. Момченца­та нямат пари. А когато имат, ги харчат за бира и семки. Мом­ченцата могат да си говорят с теб в продължение на часове в 3 през нощта, защото не трябва да са на работа в 9. Звучи истин­ски утешително, но всъщност от една възраст нататък не е кой знае колко приятно да имаш такова гадже.

Веднъж, когато бях на 25, се виж­дах за около две седмици с доста по-възрастен от мен мъж, кого­то ще наричам тук Сергей Станишев. Кръстих го така… защо­то това си е моят разказ и мога да давам каквито си искам име­на на героите. Сергей Станишев беше дървен философ, кой­то разбираше от всичко и може­ше дарънка знаещо и напоително по най-различни теми. Той редов­но ми даваше непоискани съвети – например как да си намеря рабо­та, ако фирмата, в която се тру­дех, фалира. На втората ни сре­ща стана ясно, че дочул отнякъ­де как на шефовете ми хич не им били чисти нещата. А на чет­въртата (и последна) ми заяви, че техният бизнес със сигурност няма да го бъде.

Защо се сетих за Сергей Станишев ли? Защото той беше пър­вият истински мъж, с когото си имах нещо общо. Досаден, но без­спорно мъж от плът и кръв. Серго имаше собствен апартамент. Нищо кой знае какво – обикно­вена панелка, която обаче той бе превърнал в свой дом. Стени­те бяха боядисани, а по тях висе­ше изкуство в рамки. В хола беше сложил телевизор с плосък екран и колонки. Мястото ми напом­няше повече за жилището, в кое­то бях израснала, отколкото за студентските квартири, в кои­то неизменно прекарвах живота си към онзи момент. Естествено, наличието на нота­риален акт на негово име не беше достатъчна предпоставка, за да продължа да се виждам със Серго. Както казах, той беше скучен надувко. Но в него бях забеля­зала едно качество, което знаех, че след време (макар и със закъс­нение) ще започна да търся във връзките си: Серго не се страху­ваше от обвързване. Сега сигурно ще си кажеш: „Ето я поредната жена, отчаяно тър­сеща мъж, който не се страху­ва от обвързване.“ Позволи ми да обясня. В случая не говоря за обвързване в смисъл на сериозна връзка. Става въпрос по-скоро за готовност да се обвържеш с най-различни неща: месторабота, населено място, ипотека. Жени­те невинаги искаме от мъжа на всяка цена да поеме някакъв кон­кретен ангажимент в любовта. Все още смятам, че това често е глупаво и неоснователно жела­ние, защото хората са щастли­ви само когато се чувстват сво­бодни. Но за сметка на това дър­жа човекът до мен да има ангажи­рано отношение към ежедневие­то си, вместо просто да се рее в пространството. Искам той да следва пътя, който си е начер­тал, а не да извършва браунови движения.

Както виждаш, вече съм изживя­ла фазата на момченцата. Сега имам нужда от партньор, кой­то спазва графици, става навре­ме, носи портфейл и закача кар­тини вкъщи. Не ми пука, че може да са му изписали хапчета за висо­ко кръвно или контролиране на оплешивяването. (Не че ми се иска да е така, но мога да го понеса. Аз също съм зряла жена.) Знам, че едва ли съм квалифицира­на да те наставлявам в живота. Не съм омъжена, често използвам кредитната си карта, за да купу­вам неща, които струват по-мал­ко от 3 лв., а спалнята ми е ужа­сяващо разхвърляна и обикновено изглежда сякаш вандали са вилне­ли из разпродажбите в Zara. Ясно е, че не съм дама за чудо и приказ. Но успях да осъществя детската си мечта да пиша професионално, и даже от време на време ме пуб­ликуват. Въоръже­на с това самочувствие, както и с отколешната си страст да слу­шам влюбено своя собствен глас, ще си позволя да ти дам следния съвет: опитай да започнеш връз­ка с мъж. Удоволствието е като от прясно изстискан портока­лов сок, но умножено по хиляда.

5 неща, по които ще познаеш истинския мъж

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар