Мариела Нордел е участничка в готварското предаване „Мастършеф„. Ето какво споделя тя за личния си живот в интервю за в. „Уикенд“.
Мариела, в какви отношения сте сега с бившия ви – шведа граф Нордел?
Не си говорим от дълго време. Има общо 7 деца той, но искаше моето. Взех си детето и се прибрах в България. После той подаде жалба по Хагската конвенция, че съм отвлякла собствената си рожба. Спечелих делото на всички инстанции благодарение на адвоката ми. В момента дъщеря ми и баща й се виждат, през ваканциите е при него.
Шведът е граф, пък ви е тормозил. Това не е много благородно…
Не е бил агресивен към мен, имаше много рафиниран психически тормоз. Шведите са надменни, мислят се за господарска нация. Бившият ми казваше, че ние, българите, сме източноевропейски свине, а понякога ме определяше и като латиноамерикански идиот. Отвръщах му: „ОК, аз чукам първа класа мъж! Ти обаче 
защо чукаш мен, като съм второ качество човек?!”.
Дъщеря ви с какво се занимава?
Умира си от смях с мен, много харесва чувството ми за хумор. Радва се, че има луда майка. От малка е запалена по дизайна. Заведох я в Париж в централата на „Шанел” и й показах каква е работата, желязната и къртовска дисциплина. Обясних й, че на Коко Шанел, за да се наложи като марка, са й били необходими 50 години. Не се отказа и я записах на курс при една шивачка.
Баща ви е кубинец, майка ви българка. Латиноамериканската ви баба е била ухажвана от двама диктатори…
Баба ми Каридат е била ухажвана от Фидел Кастро, а баща ми е извънбрачен син от брата на Батиста. Татко прилича много на чичо си. Родителите ми се разведоха през 1976 г. Баща ми се ожени след това за една оперна дива в Латинска Америка. Никога не сме били близки с него. С майка ми пък не поддържам никакви отношения, защото при развода ми взе страната на шведа. Интересното е, че докато ние двамата с него бяхме женени, тя не можеше да го понася. При развода през 2010 година обаче се обърна срещу мен.
Коя е първата ви работа?
На 16 години ме взеха за екскурзовод на немски групи във фирма „Орбита” за младежки туризъм. След като завърших, първата година не ме приеха да уча висше. Имах обаче невероятния късмет да бъда в екипа на професор Емил Митев в Института за младежта. Даваха се по 50 000 долара да се правят изследвания върху творчеството на Маркс. Трябваше им човек с немски език, който да пише добре. Хубавото беше, че живеехме в Банкя във вилата на ЦК на БКП и се хранехме в партийния стол. Няколко месеца изкарах там. Случайно попаднах в кабинета на председателя на СБЖ Веселин Йосифов и чух, че на вестниците „Народна младеж” и „Работническо дело” им трябва кореспондент за Никарагуа. Първоначално идеята беше да замине Любо Коларов, но той много пиеше. При посрещането му в Никарагуа пада мъртвопиян от самолета и го връщат обратно. Аз бях на 19 години тогава и веднага се самопредложих да стана кореспондент. Показах мои ученически публикации във вестници.
И така ги убедихте, че ще се справите с кореспондентската работа?
Аз съм най-бързо приетият член на СБЖ – за 4 часа. Издадоха ми и карта на международния съюз на журналистите, който тогава беше в Будапеща. Заминах за Никарагуа акредитирана. Направихме невероятен бум. Работила съм и като модел за приятеля ми в Мексико, който имаше фабрики. Обаждаха ми се известни марки с оферти да правят календари с мен.
Какво е образованието ви?
Следвала съм право в СУ „Климент Охридски”. Заминавайки в Швеция, се оказа, че ми признават само един семестър от 10-те, които бях изкарала в България. Отказах се от правото и записах маркетинг. В един от най-престижните частни колежи завърших пиар.
Евгени Минчев ви провъзгласи за Бизнес дама на годината…
Евгени е невероятен, фен съм му. Нестандартен е и много работи. Познаваме се с него още от времето, когато беше ватман. Бях на 17 и му предрекох, че един ден ще стане супер известен и богат. Оттогава сме приятели. Като ватман беше много любезен и продаваше билетчета, на които отзад пишеше „Евгени Минчев ви пожелава приятно пътуване”.
Add comment