Неотдавна попитах една известна, щастливо омъжена жена как със съпруга й са опазили толкова жива любовта си в продължение на 25 години. И тя ми отговори, че единствената тайна е да не прекрачваш територията на другия, да уважаваш правото му на свобода и личен избор. Така границата не разделя хората, а ги свързва завинаги.

Жалкото е, че още има хора, които не разбират това, особено на нашите географски ширини. И досега робуват на остарялата традиция, че подпишеш ли брак, едва ли не това е гаранция за собственост. И златната халка се превръща в окови. Добре, че младите отдавна не робуват нито на традицията, нито на подписа. Затова пък сред хората на средна възраст има доста изключения, за едно от които искам да ви разкажа.

Делчо и Маргарита преживели заедно близо 30 години. Оженили се по любов, но много скоро тя изчезнала. Причина за това бил деспотичният характер на съпруга. Още от младини, макар че и двамата работели, той взимал цялата заплата на жена си, а после всеки ден й давал стотинки за баничка. Ако не искала да стои гладна до вечерта, трябвало да си носи сандвич от вкъщи за обяд. В началото вечер я чакал пред работата й да не би да се отбие някъде, а след няколко месеца започнал да й засича времето и ако закъснеела с минута, следвал голям скандал. Макар да била още млада и хубава (а може би именно заради това), Маргарита нямала право да носи поли над коляното, нито да слага червило или грим. Той определял и прическата й – опашка, вързана на тила. В семейството имало строги правила – кой ден да се пере, кой ден какво да се готви. Ако трябвало тя да пазарува или да плати сметки, получавала списък и точна до стотинка сума. Дори секс правили по програма. Най-вероятно заради това Маргарита така и не успяла да забременее. Делчо сякаш не бил недоволен-нали си имал кого да командва, защо му били деца.

През тези 3 десетилетия Маргарита забравила да се смее на глас, нито веднъж не отишла на почивка или на гости сама. Дори при родителите си всеки път била придружавана от мъжа си. Той често повтарял, че омъжи ли се една жена, съпругът й става и майка, и баща. Нямам представа как е издържала на подобен психически тормоз, но когато Делчо починал, тя не само благодарила на Бога, ами след няколко дни отишла и претопила брачните им халки. Направила си от тях красив пръстен, подстригала се модерно и редовно започнала да ходи на маникюр. Тъжното е, че била почти на 50, когато успяла да свали ненужните окови. При това него направила по собствена воля, а благодарение на съдбата.