Tайните на трайната любов

Искаме да останем за цял живот така влюбени и нежни като в началото, но времето ни поставя пред изпитания. Как да издържим на житейския водовъртеж и на бурите?

Животът с любимия човек не  може да бъде само хубав дом, прекрасни деца и суперсекс. Всъщност е… още по-хубаво! Тя и той изживяват истински моменти на щастие, преборват се рамо до рамо, когато обстоятелствата са враждебни, изграждат заедно историята на двама души, които са се срещнали и са направили живота си общ, защото се харесват. Кой е казал, че трябва да е – винаги лесно? Не вярвайте на готовите рецепти за любовно щастие и вечно горяща страст, които обикно­вено са неприложими. Нито на баналните твърдения за невъзможната любов.

Трудностите разделят?
През 2008, когато моите близначки бяха на годинка и половина, ме оперираха от тумор на млеч­ната жлеза, след което възстановиха гърдата ми чрез пластична интервенция. Съпругът ми се страхуваше да не ме загуби. Три години по-късно се получи рецидив. Отново операция. Филип беше неотлъчно до мен, успяваше да ме увери, че за него не съм загубила  нищо от женската си привлекателност. Чувала съм често за онкологично болни жени, чиито мъже  ги напускат, след като чуят диагнозата. За щастие моят съпруг се показа още по-влюбен и привързан към мен от всякога.           
Райна В. 45г.

 

Какво мислят психолозите?
Често се твърди, че двойки­те не устояват на големи­те сътресения в живота. Обикновено първата реакция е сплотяване на усилията, за да бъдат преодолени труд­ностите. Но после не всички успяват да се върнат към нормалния живот, както са направели Райна и Филип. За­щото премеждията невинаги скрепяват съюза между двама души. Често поне единият от двамата се променя. Животът ни изправя пред една бяла страница на която ясно се изписват нашите различия. Всеки реагира спо­ред собствените си ресурси. Истинското изпитание всъщност се състои в това да приемем, че другият може да реагира по различен от нашия начин и да изпитва различни от нашите нужди.

Болестта, изневярата, фалитът винаги представляват едно прекъсване в спокойния ход на живота. Но фактът, че някои двойки не преминават през такива трудности,не подлага на съмнение тяхната устойчи­вост нито любовта им.

Навикът убива любовта?
Обожавам живота си с Емил – неговото телефонно обаждане преди да тръгне от работа, събот­ното пазаруване, вечерите ни пред телевизора. Знам, че това може да изглежда монотонно, но и двамата се чувстваме чудесно вкъщи.         
Мариета К., 32 г.

 

Какво мислят психолозите?
Да, всекидневните ритуали са част от чара на съпружеския живот. Сутрешното кафе, раз­ходката с кучето, домашното спокойствие, без да има нужда да се говори – това са солидни основи на които се гради чувството за сигурност, така необходими в днешно време. Ако някой ден единият от двамата започне да чувства, че всичко това го задушава, ето лош знак, който означава, че само тялото му е вкъщи, а съзнанието лети навън. Кога­то някой твърди, че навикът убива любовта, той сигурно забравя, че сам е участвал в създаването на рутината и че сигурно е изпуснал момента да реагира. Двойката си иска своето – тя трябва непре­къснато да бъде изграждана. Любовта не е достатъчна, трябва да има и желание нещата да вървят.

Периодите без секс са истинска драма?
С годините есе по-рядко правим секс. Отначало това ме тревожеше. Мислех си, че с изчезването на желанието идва краят на нашата двойка. Но ние все още сме заедно и сме щастливи. Ако страстта отново пламне, ще бъде добре.     
Катя М., 45 г.

Какво мислят психолозите?
Не всички сме запалени любов­ници и в много двойки сексът е хладен, даже несъществуващ. Дори млади хора не изпитват постоянна нужда от физическа близост с партньорите си и се питат дали това е нормално. Ако и двамата са доволни от общия сексуален ритъм, няма никакъв проблем. Човек не може да живее без да се храни и без да спи, но може да живее без секс. Понякога желанието и насладата минават по други пътища, встрани от секса. Истинската свобода се състои в приемането на безкрайните варианти на удоволствието. Хората се напускат, когато не се желаят? Би било глупаво! Още повече, че в секса винаги може да има изненади.

Децата са нужни за щастието?
По съвсем лични причини, свързани със сложни­те отношения, които имах с моята майка, реших да нямам деца. Живея със Стефан, който има две деца от предишния си брак. Заедно сме от 12 години – щастливи и сплотени. Хората казват, че няма щастие без общи деца, но ние сме доказателство за обратното.
Цветелина Л., 37 г.

 

Какво мислят психолозите?
Не е лесно за една жена да заяви, че не иска деца, като се има предвид каква е тежест­та на обществените норми. Обичайното отношение към бездетните семейства е съжалението, а за тези, които нарочно нямат деца, се смята, че са егоисти. Без „алибито“ на децата, хората остават за­едно заради удоволствието да споделят живота си. Разбира се, да бъдеш родител е голямо щастие, но също и изпитание. Когато станат майка и баща, двамата трябва да преразгле­дат отношенията си. Всички проучвания сочат, че съпруже­ското удовлетворение спада при появата на децата, особе­но за мъжете, които се чувст­ват изоставени. Жените пък често изпитват трудности да бъдат едновременно себе си, съпруга и майка. Тайничко понякога се появява завист към свободата на двойките без деца.

Сродните души се привличат?
На пръв поглед всичко ни разделя. Аз обичам морето, той – планината. Аз слушам рок, той – кла­сика. Аз обичам да ям месо, той е вегетарианец. Но 25 години сме заедно и мисля, че така ще бъде завинаги. Всеки си има любими занимания, но много неща пра­вим заедно.
Мартина Ф., 41 г.

Какво мислят психолозите?
При толкова много противоположни вкусове двойката все пак е устойчива. Така е, защо­то няма нужда двама души, решили да живеят заедно, да са като сиамски близнаци. Има много семейства, които доказват, че различията го религия, политически възгледи, възпитание, социална среда и културно ниво не пречат на любовта и привличането. Важното е да имат еднаква концепция за съвместния живот. Няма един модел на семейството – някои не могат един без друг и всичко вършат заедно, други си имат различни дейности и страсти. Всяка двойка си създава своя стил. Тайната на продължителната любов е да останеш верен на себе си и да обичаш другия, колкото й да е различен.

Любовта трае три години?
Живея с един и същи мъж от 20 години. Изпитвала съм към него и любов, и омраза. Често съм имала желание да го напусна, но все пак съм оставала с него, защото обичам това, което сме създали заедно, и съм сигурна, че никога няма да намеря друг, с когото да изпитам същото приятелство.
Валерия Н., 45 г.

 

Какво мислят психолозите?
Идеята, че любовта трае три години, е основана на хормонални процеси в организма – ние произвеж­даме окситоцин (хормон на удоволствието) през тези въпросни три години, според някои изследвания. Но няма научни доказателства за това. Любовта няма срок на годност. Всъщност грешката идва от смесването на усещанията като любов желание и страст. Американска анкета сочи, че 49% от мъжете и 46,3% от жените се смятат все още за влюбени. Очакваме от любовния живот удовлет­ворение, но ние сме единствените отговорни за това. А и по-добре е да очакваме просто щастливи моменти, отколкото някакво неясно щастие. Опитайте!

Извлечете ползи от конфузните моменти в брака!

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар