Сама отгледах сина си и колкото да не исках да си призная, нямах сили да го отделя от себе си. А беше време – Ангел наближаваше 30-те, покрай него отдавна се въртяха момичета. Сега го отчитам като грешка, но тогава за мен беше фикс идея той да се държи за фустата ми. Не че ми даваше поводи да мисля, че цял живот ще е така, но ми се искаше.

Синът ми нанесе най-големия удар с Милена. Може би я прие като спасителен пояс за себе си. Макар и без официален брак, момичето заживя у нас и се оформи постоянно враждуващ лагер – аз и тя, а между чука и наковалнята Ангел. Изведнъж той стана сприхав и избухлив. Причината бяха постоянните препирни между мен и Милена. Тя не беше света вода нена-пита, въпреки че и аз си имах своите трески за дялане. Поводите винаги бяха различни и макар че всяка се опитваше да премълчава, не беше възможно да се спогодим.

Накрая победих аз, Милена реши, че е крайно време да ни напусне и, както се изказа, „да си гукаме двамина“. Събра си багажа и се прибра при родителите си. Само че аз въобще не предполагах, че нейното заминаване ще се отрази толкова зле на Ангел. Изведнъж момчето ми повехна, занемари се, ходеше с брада на цяла седмица като някой изпаднал клошар. Ясно беше, че му липсва Милена, която отговаряше на обажданията му, но категорично отказваше да си имавземане-дава-не с такова мамино синче, както го наричаше. Тогава се принудих заради единствения си син да загърбя гордостта си и да оправя забърканата от мен каша.

Сватовете живееха в едно бургаско село. Пристигнах рано сутринта на гарата в Бургас, започнах да се оглеждам за такси и да си правя тънки сметки колко ще ми струва да ме закара до там. Докато се суетях дали първо да свърша работата, или да направя един плаж, пък по обяд да отида у Милена, симпатичен господин направо ми обяви твърда цена до селото и аз побързах да се настаня в колата.

Когато пристигнах, родителите й не ме посрещнаха с почести, но поне не ме изритаха. Милена започнала работа и щяла да се върне чак вечерта. Качих се обратно в таксито, което ме чакаше, и помолих шофьора да ме остави на плажа, откъдето пък да дойде да ме прибере след обяд и пак да се върнем до селото. По пътя разказах на човека как снахичката ни е напуснала и аз съм тръгнала да я връщам. Е, спестих някои подробности за себе си. Таксиджията падна от смях с нашите изпълнения.

Вечерта схемата се повтори, намерих Милена, последва поредната експлозия от емоции и се договорихме двамата с Ангел да се изнесат на квартира. Обещах, че няма да им се меся, само да се върне. Докато се разправяхме, времето напредна и прецених, че е по-добре да остана в Бургас. Добре, че беше готиният таксиджия. Пак ме заведе на правилното място – в едно хубаво хотелче, където цяла нощ ми прави компания. На следващия ден заедно отидохме на плаж, после той ме изпрати на влака за Пловдив.

Всичко стана по план, ама и не съвсем. Младите заживяха щастливо вкъщи, защото аз се преместих да живея в Бургас, при своя мил таксиджйя, който ми стана съпруг. Сега всички сме щастливи и доволни. И съм се зарекла, че никога повече няма да се бъркам в живота на сина си, а ще си гледам своя.

Людмила