Защо плачат хората? Плачът е свързан c физическа болка и несигурност, но и още…
Всички познаваме плача като действие: мускулно напрежение, придружено със зачервяване на лицето, сълзи в очите, отваряне на устата и издаване на характерни звуци. Плачът е сигнал, но от него са се развили два други много познати и използвани сигнала: смехът и усмивката. Връзката между плача и смеха е твърде ясна не само защото се казва „смях се до плач“. Ако накарате някой специалист да ви опише физическото състояние при плач, той почти ще повтори онова, което се отнася и за смеха: мускулно напрежение, отваряне на устата, издърпване на устните назад, учестено дишане и издаване на характерни звуци. По-силният смях не изключва зачервяване на лицето и естествено, потичане на сълзи. Откъде се взема общото?
Предполага се, че връзката се крие в самото развитие на човека. Бебето приема майката като защитник и й вярва безусловно в още чуждия му околен свят. Плачът е сигнал за уплаха, за непознато (може би опасно) вмешателство в малкия свят на пеленачето. Но ако майката с поведението си показва, че опасността всъщност не е опасност, детето е затруднено в реакцията си. Смесването на плача с „мъркането“ на бебето (сигнал, че познава майка си или друго познато лице) ражда новия сигнал – смеха! Не е никак странно, че от смеха може да се роди в следващия момент плач и обратно – от плача – смях. От най-ранна възраст сме възприели този „дуализъм“ и сме негови пленници за цял живот.
Знаете как реагира тълпата от млади почитатели на популярен и любим певец – чрез викове, размахване на ръце, свиркане. Като че ли изразяват не радост, а болка. Но „порасналите бебета“ в случая не плачат за помощ, а сигнализират помежду си, че са достатъчно емоционални. Ако някой от тези екзалтирани младежи се срещне лице в лице с идола си от сцената, едва ли ще почне да му крещи и да го дърпа.
Leave a reply