Защо се усмихваме и усмивката винаги ли означава позитивно послание?
Така както смехът е производен от плача, така усмихването е производно на смеха.
На пръв поглед усмихването не е нищо друго освен по-слабо интензивно смеене. В някои случаи тези два сигнала се покриват, но в процеса на еволюцията са се разделили твърде съществено. Интензивното усмихване, широкото усмихване е съвсем различно по функции от интензивното смеене. Сами знаете – усмивката е сигнал за поздрав, когато се усмихнем някому, това означава, че сме приятелски настроени към него. Високото смеене е нещо съвсем различно. Онези, за които е предназначено, имат всички основания да смятат, че нямаме приятелски намерения към тях.
Защо ние, хората, се нуждаем от подобен сигнал за изразяване на приятелски намерения? Защо няма подобен еквивалент при животните? Тези въпроси имат едно интересно предположение за отговор.
Децата на животните, например при шимпанзетата, здраво се вкопчват (в буквалния смисъл на думата) за майка си и намират в този физически контакт сигурност срещу опасности от всякакъв вид. Нашите бебета са твърде слаби, за да се „вкопчат“, а и няма къде, хората са загубили козината си твърде отдавна. Следователно, появява се нужда от нов тип сигнализиране — усмивката казва на майката: „Остани тук, на мене ми е страшно да съм сам.“ Не случайно се казва, че привързаността към майката се дължи главно на нейната усмивка от ранния стадий в развитието на детето.
Не трябва да се забравя, че усмивката не е еднозначен сигнал. Тя не винаги означава само добри намерения. Ние се учим да различаваме видовете усмивки още от ранно детство. Често пъти майките се стремят да се усмихват, независимо от настроението си. Детето е непогрешимо при разпознаване на майчиното настроение и е твърде объркано, когато към него се отправят едновременно два сигнала – единствено чрез усмивката! Хората усещат добре дали усмивката е приятелска, иронична или ако искате – зловеща. Така е – ние сме „пленници“ на това действие, то е в нас, расте и се развива с нас.
Човек има да учи още много за себе си, да открива неподозирани мотиви за редица свои действия. Но в това няма нищо странно, нали самото човешко развитие е резултат на непрекъснато опознаване на околния свят!
Leave a reply