Аз съм жена на 36 г., симпатична и образована. Когато завърших университета, си казах, че първо ще си намеря хубава работа, ще започна да изкарвам пари, за да си осигуря някаква финансова стабилност и чак тогава ще мисля за семейство.

Смеех се на колежките си, които се изпожениха още като студентки, и направо полудяваха между лекциите, изпитите и сменянето на памперси. А аз през това време си живеех живота и сменях гаджетата. После обаче като започнах работа, напрежението беше толкова голямо, че ми оставаше все по-малко време за мъже. Гаджетата ми едно по едно ме изоставиха, защото вече нямах толкова време за тих, но и – честно казано – много неми липсваха. Повтарях си, че за всичко има време, и гледах да трупам точки пред шефовете. Най-накрая станах началник отдел и макар че имах доста отговорности, вече не се борех за по-висока позиция във фирмата и можех да се огледам най-накрая и аз като другите, да потърся подходящ партньор и да създам семейство. Да, обаче, оказа се, че докато аз гледах кариерата си, свестните мъже отдавна са си намерили своите половинки. Приятелки почти не ми останаха и се озовах в някакво безвъздушно пространство абсолютно сама. Колегите ми повечето са мъже, но са или женени, или разведени. На всичкото отгоре ме мразят, защото някои от тях си мислеха, че те ще застанат начело на отдела, който аз оглавих. И не само това, ами ми правят и мръсни номера, за да ме злепоставят. Непрекъснато се сблъсквам с тяхната омраза и ненавист, защото им е трудно да се примирят, че ги ръководи жена. Чувала съм ги как зад гърба ми ме наричат злобна, недое…а стара мома. А понякога нарочно ме изкарват от нерви и чакат да се разкрещя и да ми гледат сеира. Засега успявам да се овладявам в такива ситуации, но не знам кога ще ми гръмне бушонът и тогава – не ми се мисли.

Вечер плача в самотното си легло и си казвам, че един ден Бог ще ги съди за отношението им към мен. Заклевам се пред себе си, че няма да губя контрол, но съм безсилна да се справя и да преодолея омразата им. И на фона на всичките тези проблеми къде да открия единствения, създаден за мен?

Елена