Аз съм жена на 36 г., сим­патична и образована. Ко­гато завърших университе­та, си казах, че първо ще си намеря хубава работа, ще започна да изкарвам пари, за да си осигуря някаква финансова стабилност и чак тогава ще мисля за се­мейство.

Смеех се на ко­лежките си, които се изпожениха още като студентки, и направо полудяваха меж­ду лекциите, изпитите и сме­нянето на памперси. А аз през това време си живеех живота и сменях гаджетата. После обаче като започнах работа, напрежението беше толкова голямо, че ми оста­ваше все по-малко време за мъже. Гаджетата ми едно по едно ме изоставиха, защо­то вече нямах толкова вре­ме за тих, но и – честно ка­зано – много неми липсва­ха. Повтарях си, че за всич­ко има време, и гледах да трупам точки пред шефове­те. Най-накрая станах на­чалник отдел и макар че имах доста отговорности, вече не се борех за по-ви­сока позиция във фирмата и можех да се огледам най-накрая и аз като другите, да потърся подходящ партньор и да създам семейство. Да, обаче, оказа се, че докато аз гледах кариерата си, све­стните мъже отдавна са си намерили своите половин­ки. Приятелки почти не ми останаха и се озовах в ня­какво безвъздушно про­странство абсолютно сама. Колегите ми повечето са мъже, но са или женени, или разведени. На всичкото от­горе ме мразят, защото ня­кои от тях си мислеха, че те ще застанат начело на от­дела, който аз оглавих. И не само това, ами ми правят и мръсни номера, за да ме злепоставят. Непрекъснато се сблъсквам с тяхната ом­раза и ненавист, защото им е трудно да се примирят, че ги ръководи жена. Чувала съм ги как зад гърба ми ме наричат злобна, недое…а стара мома. А понякога на­рочно ме изкарват от нерви и чакат да се разкрещя и да ми гледат сеира. Засега ус­пявам да се овладявам в такива ситуации, но не знам кога ще ми гръмне бушонът и тогава – не ми се мисли.

Вечер плача в самотното си легло и си казвам, че един ден Бог ще ги съди за отношението им към мен. Заклевам се пред себе си, че няма да губя контрол, но съм безсилна да се справя и да преодолея омразата им. И на фона на всичките тези проблеми къде да от­крия единствения, създаден за мен?

Елена