Жена ми Мира изневеряваше още когато бяхме гаджета. Като съобщи, че е бременна, не беше решила с мен ли се разделя, или с бившия. Той й каза да се оправя, както ще, а аз й предложих да се оженим. Излязох пълен глупак.

Едва дочака да даде Ели на ясла, върна се на работа и се забърка с един шофьор във фирмата. Жена му беше бдителна и не ги остави да си развяват коня – дръпна юздите на своя, а на моята вдигна як скандал, беше на косъм да я изхвърлят от работа. Опитах да говоря с нея като човек, без крясъци и без шамари. Мира уж осъзна грешката си. Оправда се, че имала нужда от разнообразие й затова ги вършела такива, но вече двамата ще си правим живота интересен. За нея това значеше да не плаща сметки, някой да гледа детето, а тя да се разхожда след работа и да харчи пари. Аз не можех да й осигуря това и тя съвсем пощръкля. През ден-два закъсняваше, оставаше да спи при приятелки. Прибираше се навреме само когато аз пътувах. С четири очи чакаше да се върна, за да изчезне.

Вторият й любовник ми дойде като гръм от ясно небе – тъкмо бяхме започнали да говорим за друго дете. Като чух, че е бременна, се усъмних чие е това бебе. Този път обаче на нея й беше тежко, прилошаваше й, сутрин едва ставаше. Даваха й болнични и повечето време си беше у нас. Пак роди дъщеря и като видях колко Катя прилича на мен, простих всичко на майка й. Харесваше ми три момичета да ме чакат вкъщи, исках да ги осигуря и бачках като луд. Взимах допълнителни поръчки и курсове, рядко се прибирах, а тогава заспивах още на масата.

За всички следващи изневери на Мира научавах последен. За да е свободна да мърсува, привикваше бабите да пазят децата. Като разбрах какви ги върши, помолих шефа да ме остави на обект в града. Не помогна много – ходеше като разгонена кучка, спеше с когото й падне и хич не й пукаше, че аз знам, че хората говорят, че момичетата растат и разбират какво става. Дъщерите ни не я спряха. Аз не я укротих, майка й и баща й – още по-малко.

Преди четири години с Мира се разведохме, но тя и досега от време на време се появява изневиделица и мъти главите на децата, че ще ги вземе при себе си. Сърцето ми се къса, като гледам как те се надяват, знам, че говори празни приказки и лъжи. През годините не се спря при мъж, къде ще влачи дъщерите ни! За нищо на света няма дай ги дам.

Един баща