Лоши, злобни и завистливи? Всички съседи ли са такива!

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Здравейте, пиша ви, защото искам да благодаря на хората, които направиха толкова много за мен и моето дете.

 лоши, злобни, гадни, съседи

Самотна майка съм, имам син на 8 г. Преди го­дина останах без работа и единствените средства, с които разполагах, бяха детските и парите от бор­сата. В началото се спра­вях някак си, но усещах, че затъвам все повече и по­вече, докато стигнах дъно­то. Вече не можех да си плащам наема и сметките, да храня и обличам дете­то, а за себе си да не гово­ря. На всичкото отгоре миналата година Момчил тръгна на училище. Имаше моменти, в които ми се искаше да сложа край на живота си. Единственото, което ме спираше, беше мисълта, че съм длъжна да се грижа за сина си, щом съм го създала. Минавало ми е през ума да го дам за осиновяване и щях да го направя, ако бях сигурна, че ще попадне на хора с повече възможности, кои­то ще му осигурят по-щас­тливо бъдеще. Но трябва­ше и да го обичат, колкото го обичам аз. А като четях, че децата невинаги случ­ват на добри осиновители, не можех да се реша.

Един ден заведох Мом­чил на училище, седнах на пейка в градинката до нас и сълзите сами потекоха по бузите ми. Не усетих кога до мен се е прибли­жил бай Димитър от нашия вход. Старецът деликатно започна да ме разпитва защо плача. И аз му спо­делих проблемите си. Той помълча, а после ми каза, че ще се опита да направи нещо по въпроса, да ни помогне някак.

Вечерта на вратата ми позвъниха няколко съседи, които поискаха да погово­рим. Поканих ги, но освен билков чай, нищо друго не можах да им предложа. Те казаха, че друг път ще се черпим, сега посещението им било делово. Не можех да повярвам на това, кое­то чух да ми казват. Бяха ми намерили два входа в съседен блок, които да чи­стя, защото ние си имахме чистачка. А Боряна от сед­мия етаж, която работи в юридическа кантора, ми каза, че си търсили кури­ер на 4 часа, щяла да пред­ложи на колегите си да ме вземат.

Михайлови от третия етаж бяха донесли две ог­ромни торби с дрехи и ма­ратонки от синовете си, които са малко по-големи от моя. Бяха пъхнали и един голям шоколад, какъ­вто аз не можах да му купя и за рождения ден.

Минчо и Здравка от апартамента под тях пък ме поканиха да отидем с Момчил през уикенда в тяхното село – имали вила и голяма градина. Хем да им помогна, хем да напра­вим и за мен консерви и компоти за зимата. И това лято прекарахме там две седмици с детето – налуду­ва се на чист въздух, а и имаше какво да напише в съчинението си на тема „Как прекарах лятото“.

Оттогава комшиите не са ни оставили нито за ден, все нещо правят за нас. И много ме е яд, когато чуя хората да казват, че бълга­рите сме лоши, злобни и завистливи. Е, има и таки­ва, но моите съседи не са. Благодарна съм им за всичко, а най-вече, че про­гониха лошите мисли от главата ми.

Защо българите сме такива нещастници?

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар