Имам позната, която смя­та, че е напълно в реда на нещата мъжът от време на време да удря на жена си по някой и друг шамар профи­лактично.

Така навремето постъпвал дядо й, така дей­ствал и баща й. Явно това е стил и на съпруга й. Тя няма нищо против и винаги казва, че има прекрасно семей­ство. Но имам и близка, коя­то не можа да понесе тор­моза на мъжа си тиранин, и макар да го обичаше истин­ски в началото на брака им, си тръгна от него.

Десет години тя търпя драматичните му емоции и лутания между изгарящата любов и безумната безпоч­вена ревност. Той я пре­следваше неотлъчно. Изли­заше от работа, за да я деб­не с кого обядва и с кого си тръгва от офиса, а вечер я разпъваше на кръст с въпроси от рода на: „Кой беше тоя, дето ти се усмих­ваше? Защо си дойде с цели 10 минути по-късно от вчера? Сигурна ли си, че се прибра с автобуса, а не те докара някой от любовни­ците ти?“ После само чака­ше тя да влезе в банята и започваше да рови в джи-есема й, да проверява есе-месите й и с кого е говори­ла. И винаги намираше повод да я унижи, да я обиди, да я удари. В началото тя си мислеше, че той прави всичко това и я ревнува, защото много я обича. Но после започна да се пита: Нима е любов да подлагаш любимата жена всяка ве­чер на разпити, да я удряш, защото сам не си сигурен в себе си? Няколко пъти се опита да поговори с него и да му обясни, че ако той наистина я обича, никога не би й посегнал и никога не би се усъмнил в нея. Той обаче упорито твърдеше, че тя е жената на живота му и не би могъл да живее без нея и минута дори. Все пак близката ми не издържа бе­зумните проявления на тази „любов“. Подаде мол­ба за развод и за пръв път от 10 години се почувства отново щастлива и свобод­на. А на бившия й вече съпруг издадоха съдебна заповед да не я приближа­ва на по-малко от 50 метра. Той обиколи всички нейни приятели и роднини и със сълзи на очи ги молеше да я вразумят и да я убедят да се върне при него. Защото един шамар нищо не зна­чел. Май беше забравил, че никой от неговите шамари ­не оставаше сам, а след него идваше втори, трети, четвърти… За психическия тормоз не споменаваше нищо, явно за него и той си беше нещо нормално.

Но както казва близката ми, когато един мъж не може да се докаже по друг начин, той започва да тор­мози някой по-слаб физи­чески – обикновено съпруга­та си. Някои от жените при­емат това за напълно есте­ствено, други – не, въпрос на гледна точка. Но и едните, и другите трябва да са наяс­но, че ако има един шамар, твърде вероятно е да го пос­ледва и друг.