Не е лошо да си амбициозен, въпреки че границата c болната амбиция е тънка.

Според психоложката Мария Рачева амбициозни може да сме само спрямо себе си и е важно да внимаваме как прехвърляме своите желания и стремежи върху децата си. Тях трябва да изграждаме като личности със свои цели и мечти, но как е правилно да стане това?

Казвайте му: „Ти можеш!“

„Амбицията е стремежът ни към постигане на нещо важно за нас. Тя е градивна и мобилизира, но е свързана само със собствените ни възможности. Всичко, което е свързано с амбиция по отношение на някой друг, дори към собственото дете, е грешна стъпка. Правилната и градивна тактика е, когато у него се формира непрекъснато желание да бъде вдъхновено от себе си и се моби­лизира да постига свои цели“, обяснява психоложката Мария Рачева. Важно е то да се самопознава, да знае своите желания и да не се отказва от реализацията им, защото сте изградили у него качеството упоритост. Когато на детето се казва: „Ти можеш!“, „Ти се справяш!“, „Ти успяваш!“, „Правиш го много добре!“, за неща, свърза ни с игрите му, или с изпълнение на задачи, свързани с бита, то може да стане по- амбициозно, отколкото ако чува по-често: „Пак нищо не направи!“, „Ти се провали!“, обяснява Рачева.

Не пренебрегвай времето за игри

Има родители, които прекаляват с желанието детето им да се развива бързо, като го записват на какви ли не курсове и спортове, понякога от снобизъм или защото съседското дете ходи. И без да се усетят, правят програмата му по-натоварена от тази на мениджър в средно голяма компания. Вярно е, че качества като упоритост и това да вярваш в себе си се развиват по време на игри, спорт, обучение, но детето трябва да има време за игри и да се чувства свободно. А на какви курсове да ходи, нека то само да ви подскаже, съветва психоложката. Дали се справя добре и има ли талант в тази област, ще разберете, като се консултирате с неговия преподавател или треньор. Ако ви е трудно да установите какви заложби има, обърнете се към психолог, който да му направи специален тест за откриването им. След като детето знае таланта си, ще може да се развива в областта, в която да постига добри резултати, да се чувства удовлетворено от себе си и щастливо.

Карайте го да мисли

В училище често карат децата да наизустяват уроците си, но така хлапетата се отдалечават от своя уникален начин на мислене, това ги обез­личава, а и не води до блестящи резул­тати. „Те свикват да дават от себе си това, което се изисква да кажат или да разкажат, и не се развиват на по-високо ниво. А трябва да стават все по-комуникативни, да имат логическо мислене, да използват въображението си, да подобряват физическите си качества, да опознават себе си, да харесват и да уважават качествата си, да се стремят към по-високи резултати. И да не забра­вяме, че тяхното развитие трябва да се случва с техните темпове“, обяснява психоложката Мария Рачева.

Високите ни изисквания създават невротични деца.

Първо е важно у детето да се формира качеството амбициозност и тогава да се пристъпи към подреждане на приоритетите му. Не бива то да е проекция на амбицията на родителите – тази година да учи два западни езика, догодина – три, да влезе в точно опреде­лено училище и на 25 години да се ожени. Важно е да изпълнява своите желания и да живее собствения си живот, защото ако изпълнява единствено изискванията на родителите си, ще стане невротично. И рано или късно ще влезе в конфликт със себе си, защото ще си зададе въпросите: „Кой съм аз?, „Какво искам?“

Самостоятелното дете става по-отговорен възрастен