Мислят се за големи и опитват сами да се справят с всичко
Естествено, че не могат, но трябва да ги оставите да пробват до разумната граница. Изграждането на самостоятелност е дълъг процес, в който родителите играят важна роля. Психолози и експерти по въпросите на възпитанието посочват 5 прояви на детското самоутвърждаване:
1. Вярвай ми. Подкрепяйте и насърчавайте детето вместо да го критикувате. Казвайте: „Пробвай още веднъж, може би този път ще успееш“. И не се намесвайте: “ Остави това на мен, ще го свърша по-бързо“. Прекалената грижа подрива взаимното доверие. Стабилна връзка ще изградите, ако позволявате на детето да проявява самостоятелност (според възрастта и възможностите му). Взаимното доверие ще ви помогне по-лесно да преодолеете неизбежните грешки, разочарования и неуспехи.
2. Ще се боря. Някои важни крачки в развитието на човек са свързани с проявата на агресия. Независимата личност се формира и налага чрез конкуренция. Още през първите 6 години децата интуитивно усещат, че животът е пълен с конфликти. Свързаните с тях силни емоции участват във формирането на устойчив и борбен характер. Когато децата се карат, въпросът не е кой е прав и кой крив.
Противопоставянето е: какво искам аз, какво иска другият и дали ябълката на раздора може да бъде поделена. Именно затова детският спор кой ще вземе червеното, а не жълтото мече, понякога е толкова яростен. Трябва да знаете, че хлапетата могат да разрешат конфликта и сами. Друг въпрос е, че тяхната представа за справедливост може би няма да съвпадне с тази на възрастните.
3. Предпочитам да съм с децата. За да станат самостоятелни, малчуганите изпитват потребност да общуват с деца на различна възраст. В такава среда те по-лесно намират собственото си място. А също и отговори на въпросите: в какво съм силен, кои са недостатъците ми, кой е по-бърз и по-умен. За детето оценката на другите деца е по-важна от тази на възрастните. Освен това в детската общност по-ярко намират въплъщение понятия както взаимопомощ, съчувствие, честност, отговорност.
4. Искам да играя. Децата, които играят повече и до по-късна възраст, са по-самостоятелни в сравнение с тези, които още на 8-9 години проявяват подчертан интерес към тийнейджърски занимания (слушане на музика, шопинг и др.) Игрите представляват един умален свят, в който децата, а не възрастните имат думата. В него те вземат решения, прилагат стратегии, разрешават конфликти и „сложни “ проблеми. И над всичко това стои радостта от играта и позитивната самооценка.
5. Изслушай ме. Самостоятелността е тясно свързана с възможността да се изразиш ясно и разбираемо. По-комуникативните деца лесно намират път към другите, което развива тяхното самочувствие и социална компетентност. С всяка разказана история те откриват нещо, което по-рано не са знаели – за себе си, за другите, за света. Затова оставете децата да говорят и бъдете внимателни слушатели, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply