Здрави…или храна с вкус на „нищо”!?

Какво определение бихте поставили пред поредната диета? „Ефективна“, „бърза“, „безсмислена“? Помислете пак! Ние ви предлагаме „сьрцеразбиваща“ и смятаме, че е време да преоценим начина си на хранене.

Дa ядеш това, което ти се яде. Да се наслаждаваш на вкуса на всеки плод, без да мислиш за диети, калории, въ­глехидрати. Да спреш да се тревожиш дали храната е „подходяща“ или „про­тивопоказна“… Звучи добре! Но стиска ли ви да живеете така? След години в четене и писане за жените и техните „Взаимоотношения“ с храната започ­вам да си мисля, че нежният пол е по­паднал в ужасно болезнен капан – този на обвиненията в неправилно хранене. И само изглежда, че изходите от него са много. Всъщност, начинът да напуснеш капана, преди вратичката да е хлопнала, е само един: да обръщаш вни­мание дали си гладен, дали ядеш това, което искаш, и дали спираш, когато си се заситил.

ДОПУСТИМИЯТ ГРАМАЖ

„Представете си за момент, че преодо­леете предразсъдъците относно хране­нето или пък никога не сте ги имали. Точно както на бебетата не им е вродена ми­сълта, че тестените изделия са „лоши“. Помислете колко странни биха ви се ви­дели хранителните навици на остана­лите хора“, казва писателката и психотерапевтка Сузи Орбах. Припомням нейния апел, докато се срещам за обяд с приятелка, която настървено сканира менюто с поглед. Търси се: нещо, което не е пържено, тестено, мазно… Да не е подправено е еди-кои си подправки. Да не говорим за консерванти и химически подобрители на вкуса! И да не надхвърля „допустимия грамаж“. Ах, да, някои комбинации, като месо с ориз например, са немислими! Озадачавам се. Дори заведението да предлага отговор на Всички тези изисквания, дали резултатът изоб­що ще е вкусен! Или вкусът отдавна не е фактор?

ФАКТИ ИЛИ ЗАБЛУДИ?

Тъй като не разбирам хранителната граматика на моята приятелка, си по­ръчвам „обичайното“. И тук се сблъск­вам с друг голям проблем в графата „ядене с приятелки“: изтъкването (с наставнически тон) на най-актуалните факти за храненето и лекция за храната като добродетел и порок. Определено ми става зле. Само че се изчервявам не защото се срамувам от собствената си липса на диетична далновидност. Просто ме хваща яд, когато виждам как хранителните митове създават колебание, безпокойство и рушат само­чувствието на хора, на които държа. А и е доста неловко да си поръчаш филе със сирена, докато в съседната чиния са се оплели някакви кълнове. На всичко отгоре мога да си представя мъчение­то да внимаваш какво ядеш, защото ми се е случвало да попадна в една или друга хранителна заблуда.