Както нездравословната храна трови тялото, така и лошото общуване на родителите с детето трови неговата психика
Важно е да говорите правилно с дъщерята или сина си, за да си спестите проблеми във възпитанието. Това означава да говорите така, че да ви чува и разбира.
За да е пълноценно общуването, детето трябва да е наясно и със своите чувства. Учете го да ги разпознава и да не се бои от тях. Още от съвсем малко се стремете то да може самостоятелно да определя какво изпитва в момента. Разговаряйте често по въпроса, като подчертавате, че добре разбирате състоянието му („Разбирам, че сега си разстроен, обиден, ядосан“).
Поощрявайте го да говори какво изпитва, молете го да ви каже от какво се нуждае
Това ще му позволи не само да се ориентира какво го безпокои, но и ще му вдъхне сигурност, че приемате чувствата му. Като ги назове, детето ще се успокои. Докато разговаряте, може да отразявате с мимика или да перифразирате емоциите му, но не злоупотребявайте, иначе ще си помисли, че само повтаряте казаното от него, без да го слушате.
Разбере ли чувствата си, то няма да се плаши от неразбирането на възрастните, няма да крещи или плаче, за да бъде чуто. Освен това именно разбирането на преживяваните емоции е първата стъпка към контролирането им.
Стремете се детето да усети искрената ви съпричастност към неговите проблеми
Интересувайте от заниманията му, от всичко, което се случва в живота му, като акцентирате върху чувствата, които изпитва. Така ще е сигурно във вашата подкрепа.
С по-големите деца диалогът е по-ефективен, ако формулирате твърдения, а не въпроси. По този начин по-лесно ще убедите детето, че го слушате и разбирате. Ако например се върне от училище унило, не питайте какво се е случило, а предположете, че е имало тежък ден. Не превръщайте общуването в поучаване. Поставяйте акцента върху това, че е важно за вас дъщерята или синът ви да се чувства добре. Старайте се да насочвате вниманието не към негативните, а към позитивните страни.
Ако няма как да избегнете неприятен разговор, не го отлагайте. Действайте веднага, но в обмислена последователност. Ясно формулирайте какъв е проблемът според вас и какво ви тревожи, опишете своите чувства. Не допускайте детето да усети у вас съмнеше, слабост, несигурност. Кажете ясно какво ще стане, ако продължи да се държи по същия лош начин. Не наблягайте излишно на негативните страни на случилото се, не причинявайте излишен
стрес. Но заедно с това следете дали детето разбира думите ви и дали осъзнава обясненията ви защо поведението му е грешно, какви биха могли да бъдат последствията и какви правила трябва да спазва.
Не се колебайте да признавате и своите грешки. Отношенията родител-дете се градят на доверие и искреност. Ако не сте прави, кажете го ясно и веднага. Не бъдете строги и недостъпни, а бъдете родителя-приятел, който е надежден и разбиращ, с когото общуването може да е леко и приятно.
Учете детето да взима самостоятелни решения, като в разговорите акцентирайте върху това колко много в живота зависи от личния избор. Старайте се ненатрапчиво да споменете и своите очаквания.
Не се притеснявайте, че самостоятелните решения може да са неправилни
Когато детето допусне грешка, първото, което правят много родители, е да му дадат инструкция стъпка по стъпка как да промени ситуацията в своя полза. По-добре е обаче да обяснявате и обсъждате варианти за осъзнат самостоятелен избор. Но винаги предупреждавайте за последствията, както и за необходимостта да се поеме отговорност за тях.
Детето ще е по-смело в самостоятелните решения, ако често демонстрирате увереност в неговите възможности. Колкото по-голямо е, толкова повече самостоятелност давайте. Не по-малко важно е да му дадете да разбере, че винаги сте готови да се притечете на помощ.
Има няколко полезни забрани в общуването
Спазвате ли ги, синът или дъщеря ви винаги ще приема сериозно онова, което казвате. Никога не допускайте думите да се разминават с действията ви. Избягвайте намеците, бъдете максимално конкретни. Не давайте оценки, а прибегнете ли все пак до тях, оценявайте постъпките, не и личността на детето. Спестете си инструкциите, забележките, поученията, не смятайте детето за неразумно и безпомощно същество, което се нуждае предимно от наставления.
За да бъдат чути родителските думи, внимавайте за тона и интонацията. Долови ли детето каквато и да било негативна емоция, примерно гняв, по-трудно ще възприема казаното от вас. Не му припомняйте ситуации от миналото, това няма да помогне да разрешите настоящата, която разглеждайте на принципа тук и сега.
Никога не сравнявайте сина или дъщеря си с други деца. Много родители точно по този начин се опитват да мотивират детето, но само затвърждават у него убеждението, че мама и татко не го приемат, каквото е.
Leave a reply