Казват, че няма поет, който да е посетил това място и да не е написал стихове за него. И това не е случайно: красотата на езерото и областта, която носи неговото име, е едва началото в дългия списък с любопитни неща, които могат да се кажат за Исък Кул.
Незамръзващо и слънчево
Красивото езеро Исък Кул
Езерото Исък Кул, разположено в североизточната част на Киргизстан, е едно от 25-те най-големи по площ езера в света и на шесто място сред десетте най-дълбоки езера в света – над 700 м. Дължината му е 180 км, а в най-широката си част водите му заемат 60-ина километра. Над 80 реки се вливат в това безотточно езеро. И забележете: количеството часове със слънчево греене над езерото е по-голямо от това над Черно море. И не е случайно, че в древнокитайски летописи този воден басейн се определя като топло море – да, море, защото всъщност това е соленоводно езеро и ако попаднете на брега му, едва ли ще го отличите от море: прекрасна изумруденосиня вода, разкошни, блестящи на слънцето, пясъчни брегове, галени от игриви вълни… А като добавим към това и минералните извори, чиито води се вливат в него и правят водата лечебна, съвсем не е учудващо, че край езерото е пълно с курортни градчета и балнеолечебни селища.
Езерото не замръзва, така че сезонът за къпане е чак до октомври – през зимата водата не пада под 4°С, но все пак си е студеничко за къпане.
Очарователните планини и дефилета
Планинските хребети, които са „прегърнали“ езерото от южната и северната страна, са пълни с дефилета, по които препускат разпенените води на бързи планински реки и водопади, пише „Журнал“. Тук-там по хълмовете се виждат по няколко малки къщички, а край тях обикновено има коне, чакащи поредните туристи, желаещи да пояздят сред тази красота. В Григориевското дефиле склоновете са покрити с гъсти елови гори, край които ледниковата вода преминава кристално чиста. Това дефиле е едно от най-красивите в Исъккулската област. Там от юни до началото на октомври се разпъват традиционните за Киргизия юрти (като туристите могат да участват в този процес).
И местните с удоволствие предлагат на гостите на страната си възможността да се докоснат до традициите и културата на киргизите – да пояздят, да видят как работят занаятчиите, да послушат жива народна музика или да пийнат кумис (напитка от ферментирало кобилско мляко).
Истинско богатство
Красотата на езерото, лечебната вода, уникалните природни картини в района – всичко това би могло да бъде напълно достатъчно за интереса на туристите към това място. Но има и още две неща, които като магия обвиват разказите за Исък Кул: историята и легендите.
Местните разказват, че на това място е имало велики градове. И това не са необосновани твърдения: в околностите на езерото има петроглифи и различни архитектурни останки, а по дъното на езерото – за там вече става дума дори за съкровища, останали след разрушаването преди векове на богати, древни градове. Е, остава някой все пак наистина да открие тези съкровища – засега търсачите на история и богатства се натъкват само на отделни предмети, така че е нужно повече време, за да се разкрие историята. Но пък за легендите времето е пръв приятел – то непрекъснато добавя и доукрасява всяка история.
А за това уникално езеро има не една легенда – и за потопените съкровища, и за това как е създадено езерото. Ето една от тях – легендата, която е свързана с любовна история.
ЛЕГЕНДА ЗА ЛЮБОВТА НА ДВАМА БРАТЯ
В далечни времена в малко киргизко селище живеела красива девойка – толкова красива, че засенчвала с красотата си светлината на слънцето и луната. Така се случило, че двама братя се влюбили в нея. И никой не искал да я отстъпи на другия. За да решат спора си, те премерили сили насред широка долина. Слуховете за дуела стигнали до девойката и тя бързо се отправила натам, за да ги успокои.
По обичая на своя народ, хвърлила кърпичка между двамата братя, но това не ги спряло. Тогава девойката заплакала, като умолявала братята да не се погубват взаимно. Сълзите й били толкова много, че запълнили широката долина и така огромното езеро разделило братята и погълнало девойката. Затова и езерото е солено – като сълзите й.
Виждайки гибелта на своята любима, двамата братя се вкаменили от мъка. Превърнали се в планински хребети, които и до днес пазят своята любима – високите заснежени върхове сякаш закрилят топлите води на езерото.
Leave a reply