Смартфони, компютри и таблети не ни позволяват да се скрием от постоянния информационен поток. Те са удобни, но ние имаме нужда от изключване…
Още със събуждането сутрин към нас „потичат” новини от всякакво естество. Лични и професионални съобщения веднага изискват пълното ни внимание. Така стресът ни дебне от сутрин до вечер, че и през нощта. А колко по-спокойно си живеехме преди…
Всичко започна прекрасно. В средата на 90-те години интернет стана достъпен за всички и ни разкри невероятни възможности за общуване и бизнес. Днес се заражда нова тенденция – самите Google, Yahoo, Apple предупреждават, че децата трябва да бъдат предпазени от интернет. Компютрите и смартфоните вредят, според психолози, на креативността и на способността за съсредоточаване на учениците.
Четиригодишно изследване на канадски учени проследява използването на интернет в средите на хиляди висши кадри, преподаватели, пътешественици и студенти. Какви са изводите?
Постоянно „свързани”, прекалено стресирани
Компютрите бързо се превърнаха в основно оръдие на труда в съвременното предприятие. Висшите кадри са най-засегнати от този феномен. Почти всички твърдят, че им е невъзможно да си позволят да не бъдат „свързани”. 80% от тях са на мнение, че новите технологии им доставят повече информация и намаляват значително времето за обработването й. В същото време „зоната” между професионалния и личния живот добива все по-неясни граници. „Винаги на разположение” – това е реалността за огромен брой служители на фирми. 60% категорично заявяват, че с интернет в живота им е навлязъл и стресът.
Постоянната връзка се смята за доказателство за лоялност към предприятието, а освен това се появява страхът, че ако не сме в „мрежата”, можем да пропуснем прекрасни възможности.
Заплахата „бърнаут”
„Изключването” все повече става символ на лична свобода, начин да се изтръгнем от йерархията и да обърнем внимание на собствения си живот. Тези паузи без интернет добиват витално значение, защото позволяват да се избегне модерната напаст „бърнаут” – професионалното пресищане, което води до изтощение и чувство за безпомощност.
Проблемът е там, че 72% от висшите кадри не могат да си представят живота си без постоянна връзка с предприятието. Една трета от тях смятат, че нямат право на изолация нито вечер, нито през почивните дни.
Насаме със себе си – една нова необходимост
Едновременно с тенденцията към все по-обсебваща технологична връзка с работата се развива и стремежът към осигуряване на лично пространство и време. От няколко години насам големите спа-центрове по света предлагат „пакети без интернет и телефон” за уикенда. Тези два дни без връзка със света се оказват доста ефикасни за преодоляване на стреса и безпокойството, породени от професионалната среда.
За любителите на пътешествията „изключването” също има благотворен ефект, тъй като само така човек може да се почувства другаде и да се остави на удоволствието да открие новото място със собствените си сетива. Анкетираните туристи говорят за чувство на облекчение в моментите без интернет.
Да използваме технологиите, но не да им робуваме
За психолозите въздействието на модерните технологии върху психиката е предмет на задълбочени проучвания. Съзнателното „изключване” говори, според тях, за необходимост да се възстанови „плътността” на времето, необходимо за „узряване” на човешките реакции – поглед назад в личната история, размисъл, медитация. Това е начин да се избегне спешността и незабавността на решенията, породени от диктата на новите технологии. Все по-осъзнато е желанието да ги овладяваме, вместо да им се подчиняваме. Всеки сам намира начин да се „еманципира” от интернет, като намалява времето, прекарвано в социалните мрежи, налага определен ритъм за преглед на пощата, „забравя” си телефона вкъщи и т.н. Приложенията за мобилни телефони, използващи геолокацията, са практични, но много хора ги възприемат като накърняване на личната свобода и риск от проследяване и наблюдение. Въпреки това постоянната връзка изкушава и на практика човек трудно се отказва от все по-съвършените технологии.
Всичко е в мярката, както се знае от древни времена.
Add comment