Във фолклора на много народи битува легендата за спящата красавица, събудена с целувката на незнайния юнак
Тази разпространеност на мотива позволява да се предположи, че в основата на преданието с залегнали действителни факти…
Малко история
Думата „летаргия“ произхожда от гръцкото „забвение“. Тя често се използва в средновековните летописи. Срещаме я в разказа на Цезар Гайстербахски – монах от цистерцианския орден от XIII век. Един човек умрял. Поставили го в ковчег и процесията поела към гробището. Внезапно покойникът скочил и затичал към обезумелия от страх капелан с молба да вземе от стадото му най-хубавия овен и да се помоли за упокой на душата му.
Съществуват достоверни случаи, свидетелстващи за мнима смърт. Един от тях е свързан с името на лекаря анатом от епохата на Ренесанса Андрей Везалий. През 1543 г. той издава знаменития си труд „За строежа на човешкото тяло“. Съчинението предизвиква яростни нападки от страна на католическата църква. Испанската инквизиция го обвинява, че при аутопсия сърцето на починалия внезапно започва да бие. Излиза, че Везалий е убиец, затова е осъден на смърт. Но благодарение на застъпничеството на крал Филип II екзекуцията е заменена с поклонение на Гроба Господен. На обратния път буря захвърля нещастния учен на остров Зант, където той умира през 1564 г.
Съществува и друга версия за смъртта на великия лекар
„Славният анатом Везалий аутопсирал жена, страдаща от истерична болест, която сметнал за мъртва. Но когато докоснал сърцето й, то започнало да бие. При това свидетели твърдят, че тя показала признаци на живот чрез движение и викове. Разкаянието за преждевременната аутопсия го довело в гроба“.
Сходен случай става в Лондон през 1824 г., когато „мъртвият“ Джон Макинтайър се съвзема след разрез със скалпел, направен от прозектора (помощник на професора анатом/патологоанатом, изработващ препаратите, обикновено асистент в съответната катедра на медицински/ветеринарен вуз, научни учреждения, морги). Както показва следствието, тялото е откраднато от гробището и продадено на лекарите.
През 1893 г. в селцето Айженберг в Германия шум от пресен гроб на починала при раждане жена кара гробарите да го разкопаят. Жената е открита жива…
Подобни драматични истории вълнуват въображението на литераторите от векове
Особено известен със зловещите си творения е американският писател от XIX век Едгар Алън По. Един от неговите разкази се казва именно „Живи погребани“. Според авторитетни литературоведи сюжетите за мистическите си трилъри Едгар По черпи от реалния живот.
Как е днес?
Медицинските учебници твърдят, че летаргията е „патологично състояние, характеризиращо се с отслабени жизнени показатели, обездвижване, значително понижаване обмяната на веществата, отслабена или липсваща реакция на външни дразнители“. В такова състояние според медиците човек може да пребивава от няколко часа до няколко дни. Нещо повече, „няколко часа или дни“ понякога могат да продължават с години.
Подобен случай става относително неотдавна под ревностния контрол на учени, лекари и журналисти
Норвежката Августа Лингард проспива над 20 години от живота си. Заспива през 1919 г. няколко часа след като ражда здраво бебе, и спи до 1941 г. В деня, когато отваря очи, тя изглежда също така млада, както и при раждането. На лицето й няма нито една бръчица, а в косите й – нито един бял косъм. Но само за няколко месеца тялото наваксва пропуснатото и жената започва да изглежда много по-възрастна от връстниците си.
В католическа църква в Палермо от 1918 г. почива тялото на малката Розалия Ламбардо
От 1960 г. на страниците на италианските вестници периодично се появяват сензационни репортажи за тайнствените събития, които се случват в този храм. Според журналистите местните жители се страхуват да влизат там, защото момиченцето периодично подава признаци на живот – отваря очи и започва да диша.
През 1990 г. учени решават да хвърлят светлина върху случая и в течение на две седмици денонощно наблюдават тялото. Скоро приборите зарегистрират активизиране на мозъчната дейност. Амплитудата на вълната е твърде ниска, но наличието й е невъзможно да бъде пренебрегнато. Повторен мозъчен пик е регистриран след три денонощия. Но пробуждане така и не настъпва…
Живи погребани
Известно обяснение на историите за живи погребани дава описанието на клиничната картина на т.нар. епидемичен енцефалит – инфекциозно заболяване с вирусен произход. Отначало у болния се развива висока треска, проявяват се катарални явления, болки в очите, а след това настъпва непреодолима сънливост.
На учените са известни няколко епидемии от заболяването, последната от които е в годините на Първата световна война. По това време заболяването обхваща подразделение от френската армия. Представете си само, напълно боеспособни части – пехота, артилерия, кавалеристи, изведнъж, сякаш от нищото, се потапят в дълбок сън…
Днес едва ли е възможно да си представим ситуация, при която съдебният експерт или патологоанатомът започва да ръководи аутопсия на човек, намиращ се в летаргичен сън. Все пак в анатомичната зала тялото постъпва след заключение за смъртта, направено от лекари.
Съществуват специални правила по отношение на тази сложна и изключително важна процедура. Аутопсията може да се извърши не по-рано от 12 часа след смъртта (изключение може да бъде направено само за научно-практически цели). Тя трябва да се проведе в присъствието на не по-малко от трима лекари и да бъде прецизно документирана със специална апаратура, следяща жизнено важни показатели на организма. Така че вледеняващите разкази за живи погребани си остават само повод и сюжет за филми на ужасите…
Източник: onlineslovo.ru
Leave a reply