„Хайде, миличко, само една хапка, опитай поне, много е вкусно. И полезно, и здравословно…“
И изтощително за всички присъстващи на масата, на която се храни злоядото дете. „Да им имаме проблема…“, биха възкликнали родителите на детето с наднормено тегло. На тяхната трапеза храната е претеглен порцион и се сервира с калориен калкулатор. Захарта е табу, а въглехидратите и мазнините са не по-малко изтощителна тема на семейните дискусии.
Но ако за детското злоядство статистика няма, за наднорменото тегло в ранна възраст има. Почти всяко четвърто дете в България попада в нея. И това е проблем. За детето. За здравето, за пълноценното му развитие, но и за психиката и самочувствието му. Не го оставяйте да се бори насаме, помогнете му.
Бъдете родител, не заобикаляйте проблема. Той може и да не се реши от самосебе си с времето. Напротив, може да се задълбочи. Детето няма как само да стигне до извода, че килограмите в повече днес го поставят в риск от развитие на диабет или сърдечни заболявания след време. Консултирайте се със специалист и потърсете решение. Сега, не през или след ваканцията, не след като детето тръгне на училище или влезе в пубертета. Колкото по-малко е хлапето, толкова по-лесно може да се адаптира към нужните промени в начина му на живот.
Бъдете семейство, променяйте навиците заедно. Ако трябва да намалите порциона на детето или да изключите някои храни и напитки от менюто му, направете го правило за всички у дома. Здравословният начин на живот няма да навреди на никого, само на лошите навици. Не допускайте детето да се чувства в изолация и пренебрегнато от факта, че вие може да хапвате на воля шоколад, а то не. Че на вас се полага цяла пица, а на него цяла хапка. Щом сервирате задушени зеленчуци, поднесете ги на всички. И ги консумирайте с нескрито удоволствие.
Не бъдете надзирател, нито треньор. Забраненият плод е най-сладък особено когато не става въпрос за плодове. Тестените, мазните, силно осолените и захаросаните храни са изкушение за малките. Ако се фиксирате обаче в ограниченията прекалено и настоявате детето да ги спазва стриктно, може всъщност да го насърчите да ги иска и да посяга с шепи към тях, особено когато не гледате. А това се случва. Случва се и да не ви иска да обуете спортните обувки с надеждата, че детето ще се мотивира да потича в парка само и ще е доволно от окуражаващото: „Направи пет обиколки по алеята, засичам ти време.“ Не е задължително спортът да е колективен, но не пречи да е семеен, пише „За жената“.
Leave a reply