Един млад човек, който се намира в обществото на по-възрастните хора (в това число и у дома сред родителите), трябва да се държи добре и в движенията си да бъде по-стегнат, отколкото сред връстниците си.
С това той ще подчертае своето уважение към по-възрастните. Не бива да се стои като питанка: отпуснати рамене, свит гръб, краката полусгънати в коленете и главата отпусната. Преди всичко да се стои така е вредно за белите дробове, тъй като е притиснат гръдният кош. Второ, това прави впечатление на разпуснатост. Даже лекото изгьрбване трябва да се избягва. Не бива да стоим облегнати на стената. От стената можем да изцапаме дрехите си, а с потните ръце стената.
Походката. Трябва да се избягва клатеща се, разпусната, танцуваща походка. Ако не е наложително, не се прескачат по няколко стъпала. Мъжествеността, голямата крачка и широките движения на мъжете не подхождат на жените. Преувеличеното размахване на ръцете и разклащане на раменете не придава красота нито на мъжката, нито на женската походка. Не изглежда красиво (при ходене или стоене) глава, побита в раменете.
Походката на човек с права осанка, гъвкави и отмерени движения е красива и хигиенична. Ръцете се движат в ритъм с крачките. Те не бива да се отпускат разхлабено или да се размахват. Ходилата на краката при ходене са почти успоредни, пръстите на краката малко гледат навън.
Походката на жената на високи обувки и в тясна пола е по-лека, отколкото с ниски спортни обувки и спортно облекло. Някои девойки смятат, че панталонът им дава право да се държат по-отпуснато. Но разхайтеността никога не е украсявала никого.
Вървейки с някого, трябва по възможност да се върви в крак, особено ако се върви под ръка.
При поклон корпусът трябва да е прав, ръцете отстрани и петите заедно. Малкият поклон е плавно отпускане на главата. Дълбокият поклон също започва с накланяне на главата и преминава в наклон на горната част на тялото. Прието е да се кланяме бавно, плавно и спокойно.
Leave a reply