Седмици наред се колебая дали да ви пиша, защото със сигурност ще бъда оплюта от читателите столичани.
В началото на октомври предложих на дъщеря си да я придружа до София и да й помогна да се устрои в общежитието в Студентския град. Още на втората спирка след гарата трамваят се напълни с народ – жени и мъже на (и над) средна възраст, които се бутаха, блъскаха и обиждаха, търсейки място не само за себе си, но и за огромните торби, пълни със зеленчуци и други хранителни стоки. Погледнах въпросително дъщеря си, тя се наведе и тихо прошепна в ухото ми, че хората са пазарували на Женския пазар, защото там било най-евтино. Няма лошо, рекох си, и ние в малкото добруджанско градче си правим сметката и ходим до кооперативния пазар, но не се блъскаме и ругаем, дори разменяме приказки помежду си, макар че не всички се познаваме. Освен това винаги се обличаме прилично, и ако не са торбите в ръцете ни, човек би помислил, че отиваме на гости, а не да пазаруваме лук и картофи. Докато софиянците в трамвая – без значение от пола и възрастта си, бяха навлекли раздърпани анцузи и захабени якета, а обувките и маратонките им не бяха виждали почистване и боя, откакто са закупени. На всичко отгоре повечето май бяха забравили що е това баня, 
сапун и дезодорант, а за парфюм и афтършейв да не говорим. Направо си миришеха на спарена плът. Няма да коментирам вида на брадясалите и неподстригани мъже, на тях по им е простено да са немарливи. Но не мога да разбера как може жени между 50 и 70 години да се показват навън с бели пътеки върху небоядисаните от месеци коси. Ако нямат 5 лева за боя, нека ходят беловласи, така няма да изглеждат смешни и жалки.
Каканижейки наум, усетих, че се засрамвам от собствените си мисли. Може пък това да са бедни хора от крайните квартали, които бият път до въпросния пазар, за да не гладуват – реших аз, и дори започнах да ги гледам съчувствено. Само че със същата картина се сблъсках и в двата автобуса, в които трябваше да се прекачим, докато стигнем до общежитието в Студентския град. Без капка притеснение в мен се отъркваха мъже и жени с мръсни връхни дрехи и хванали кора от носене дънки. А ароматите, които се носеха след тях, по нищо не се различаваха от клиентите на Женския пазар…
Това е впечатлението от седмичния ми престой в София. Така и не разбрах, къде се движат красивите и елегантни лица, които ние, хората от провинцията, виждаме на телевизионните екрани. Колкото до гражданите на столицата – мисля, че само едното голо софийско жителство им е останало за гордост…
Лиляна
Leave a reply