Постъпих с яки протек­ции в голяма фирма, ма­кар че длъжността беше мижава – обикновен сче­товодител.

Първия ден ме заведоха на работното място, едно голямо поме­щение като краварник. Дадоха ми малко бюро и компютър. Всеки вършеше мълча­ливо работата си, нямаше време за закачки, но само няколко часа след назначението ми в „краварника“ се чу тревожен шепот „Пчелата-майка идва!“ Минути след това мина жена на средна възраст, облечена екст­равагантно. Огледа стро­го всички, след това спря до бюрото ми и ме попи­та: „Ти ли си новият?“ Не дочака отговора ми и от­мина. Периодично тя ми­наваше да ни огледа и със същия тревожен шепот „Пчелата-майка идва!“ я посрещахме всеки път. Вече бях опознал колек­тива и попитах една ко­лежка, защо наричат така шефката – дали е много трудолюбива, или пък е много строга. Тя се зас­мя и отвърна, че в нача­лото е мислела същото, ама прякорът й не бил нито заради едното, нито заради другото. Вероятно бил измислен от някого, който разбира от пчели. В един кошер имало само една пчела-майка, а търтеите, които я оплож­дали, били хиляди. После ме погледна изпитателно и ме попита: „Още ли не те е изпробвала?“ Замъ­лчах, а тя продължи: „Няма да те пропусне, скоро ще е!“

След няколко дни шеф­ката ме извика в кабине­та си. Нямаше никаква увертюра, употреби ме брутално, като сексуална играчка. И се започна, аз се превъплътих в един от търтеите на пчелата-май­ка и за момента съм най-любимият й. С удовол­ствие изпълнявам жела­нията й, а тя не закъсня да ми се отблагодари – на­значи ме изпълнителен директор, на една от дъщерните фирми. Имам си кабинет, голяма запла­та, секретарка. Започнах да гледам на бившите си колеги от „краварника“ като на мравки. Вероятно и те ме презират, ама как­во от това, като на мене ми е добре.

Напоследък обаче за­почна да ми пука. Във фирмата дойде един мла­док, вероятно и той е с големи протекции. Гле­дам го – има перфектно тяло, погледът му безсра­мен, направо коцкарски. Мисля си, че тоя ще ми бъде голяма конкуренция, но пък се и успокоявам, защото прочетох малко за пчеларството и раз­брах, че никоя пчела-май­ка не се задоволява само с един търтей.

И действително шефка­та не престава да ме търси, някоя седмица два-три пъти, друга – веднъж, третата ме пропуска, ама не ме е прогонила от ко­шера с мед. Вярно, тая работа е мръснишка, ама за да живееш добре и да вкусваш сладостта на меда, все нещо трябва да омърсиш – я съвестта си, я ръцете си, я оная си ра­бота. Такъв е животът, не случайно няма живи свет­ци.

Любимецът