Личната история на една изпатила жена, която остава без работа, минава 40 години и се опитва да си намери препитание…
Първи кръг – Бюрото по труда. Регистрирам се след 2 часа чакане на 2 опашки, пред две отделни стаи. Жената преди мен се радва, че е минала, защото вчера не е успяла, макар да е била там от 8.30 до 16.30 – по статистика безработните на моята възраст в София са 6000. Дават ми дата за разговор с трудовия посредник след месец. През това време обявените свободни работни места не се актуализират и електронната система с данни не работи следобед. Предлагат ми все пак курс за преквалификация, но извън София.
Втори кръг – Давам обява в различни вестници, като се прощавам със спестените за нови маратонки пари. Ще си карам със старите, които се скъсаха от ходене пеша, за да спестявам от билети за градския транспорт. Пиша, че съм на 48 г., запазена висшистка, без претенции – мога да продавам, да рекламирам, да чистя, да гледам деца. Педагог-библиотекар съм по образование и съм завършила курсове по счетоводство и реклама. Обаждат ми се двама „работодатели“. Единият пита дали съм с дълга коса и правя ли масажи, вторият – дали съм с ангажименти и ще мога ли да му помагам в бизнеса и да чистя дома му, защото бил разведен…
Трети кръг – Гледам обявите във вестниците. Дори за хигиенистки възрастта е до 35 г. А какво да правят 170 000-те безработни жени у нас, които са над 40!? Влизат по-рано в менопауза поради стреса!
Четвърти кръг – След един ваучер разговори отивам на интервю за помощник в кухня. Чакат още десетина жени, между които има и готвачки. Шефът идва с час закъснение. Записва данните, които сме му казали преди това по телефона, и пита дали сме чевръсти. Казва, че ще ни се обади на другия ден. Повече от ясно е, че вече е избрал по тембъра една от нас.
Пети кръг – Чудото стана! Работа по специалността, без ограничения във възрастта – библиотекар в читалище в покрайнините на София, в смесен квартал. Заплата – 300 лв. Не си вярвам на късмета! Отивам с необходимите документи и програма, за която висях цяла седмица в Народната библиотека срещу карта от 20 лв., и получавам пореден номер кандидат – 52!
Шести кръг – Работя пробно в „Плод и зеленчук“ с шеф над 60-те, без зъби и коса. Въпреки това той явно търси 2 в 1, защото ме увещава да се почерпим след работа. Съветвам се с колежката, която се оказва, че му е дъщеря, и ми смотолевя, че при тях има текучество.
Седми кръг – Пак съм пробно, този път на гарата, в заведение за бързо хранене. Има стачка и почти липсват хора, но аз чистя усилено, защото има камери и не се позволява сядане и безделие. Не си представям как ще минат 12 часа! Не ме викат за следващия ден – не съм се усмихвала достатъчно.
Осми кръг – На друго място съм – пак пробно, но поне има храна. За договор не става и дума. До пенсия няма да стигна, ако се разболея – Господ да ме пази!
Девети кръг – Оказва се, че като нова ще работя на всички празници, а съботите ще чистя основно. Естествено – без заплащане, но поне дават парите всяка седмица. Пак е нещо…
Депресията – различна при мъжете и жените
Leave a reply