Едва ли има родител, който поне веднъж да не си е задавал въпроса: как да наказвам? За да има полза, трябва да се спазват няколко условия.
Наказанието е сигнал за нарушаване на неприятни изисквания, които преди това би трябвало да бъдат разяснени на детето. Няма нищо по-лошо от наказанието, получено по необяснима причина. Децата се
Запомнете: Виковете са неприемливи!
нуждаят от ограничения, които да регулират живота им. Но правилата трябва да не са прекалено много и да са гъвкави.
Наказанието трябва да бъде неизбежно и да идва веднага след нарушението. Колкото е по-малко детето, толкова по-кратка трябва да е паузата между двете неща. Не си позволявайте за едни и същи провинения веднъж да наказвате, веднъж – не, защото детето ще се усъмни в безусловността на правилата за поведение.
Докато наказвате, говорете спокойно и добронамерено. Виковете са неприемливи. По-добре е спокойно да обясните какво ви се струва недопустимо. Добре е при наказание да използвате безлични форми (да не изисквате от свое име) – така детето не приема изискванията като диктат от страна на родителя, а като нещо необходимо.
Задължително кажете какво очаквате от детето. Като му кажете, че не е редно например да обижда родителите си, можете да добавите „извини се за грубостта си“… Ако не го направи, го накажете (без компютър, в ъгъла и т.н.) с уговорката „докато не се извиниш“. Така давате на детето пряко указание какво очаквате и едновременно с това разчитате на неговата съзнателност.
Наказанието не трябва да е унизително. Целта е да даде възможност на детето да осъзнае какви са позволените граници, пише „Журнал“. Обидите, виковете, тежките физически наказания не възпитават, а само разрушават отношенията ви с детето.
Детето трябва да бъде хвалено и да не допускате да се съмнява, че е обичано. Но не позволявайте да мисли, че вашата обич зависи от неговите постъпки. Дори и в момент на гняв, не казвайте реплики от типа „Ако правиш така, няма да те обичам“…
Add comment