Въпреки че немалко двойки се карат преди бебето, защото смятат, че то нищо не разбира, истината е, че то долавя интонацията, безпокойството, напрежението. А с вече поотрасналите деца общуването е необходимост. Но има родители, които в стремежа си да разговарят по всякакви въпроси с малчуганите, засягат и теми, неподходящи за тях.
Трябва ли да се отговаря на всички детски въпроси?
На въпроси, свързани с това какви чувства изпитват родителите към тях, трябва да се говори. Що се отнася обаче до деликатни теми или такива, които не са работа на малките, родителите не са длъжни да дават отчет.
Какво да правите, ако не сте в състояние да отговорите?
За малчуганите е характерно, че постоянно задават въпроси. Това е техният начин да опознаят света. Колкото и понякога потокът от „защо?“ и „как?“ да ви дразни, общувайте с децата си. Невинаги обаче татковците и майките са в състояние да дадат отговор на зададения въпрос. В такъв случай родителите не бива да смесват „незнанието“ с „невежество“. „Незнание“ е невъзможността да се отговори на въпроси от типа на „какво става след смъртта?“ или „как е в рая?“.
Никой не се е върнал оттам, за да разкаже. Да покажете на детето, че и вие не знаете неща, които и то не знае, ще го накара да се почувства равно с вас, като човек, който вие възприемате сериозно. Има обаче въпроси, на които вие не можете да отговорите, не защото отговор няма, а понеже вие не го знаете.
Няма смисъл да криете „невежеството“ си, като давате на детето си уклончиви отговори или си измисляте. По-добре му кажете, че няма човек на земята, който да знае всичко. Ако детето ви вече се е научило да чете, насочете го към някоя книжка, в която да открие търсените отговори. В началото то може да остане разочаровано от факта, че татко или мама не са най-умните, най-великите хора на света, както си е мислело.
По-късно обаче ще оцени вашата искреност.
Как да реагираме при неудобен въпрос? Трябва ли да избегнем или заобиколим отговора?
За предпочитане е да отложите отговора или да заобиколите въпроса, било защото думите, които ще използвате, все още не са познати на детето, било защото то е още малко за такива въпроси. Кажете му, че ще му отговорите след време, ако все още се интересува, пише „Журнал“. Но не му казвайте, че въпросът е неудобен или неподходящ. Нито пък се преструвайте, че не сте го чули.
Няколко ситуации
В семейството ви има парични затруднения и трябва да се ограничавате в покупките.
Децата под 10 години нямат представа за стойността и значението на парите. Най-подходящият повод детето да разбере, че всичките неща вкъщи струват пари и не се появяват, благодарение на вълшебната пръчица, е, когато поиска нещо и вие не сте в състояние да му го купите. Разбира се, далеч не бива да му купувате всичко, което пожелае, нито пък да му отказвате грубо.
Обяснете му, че в момента е невъзможно да задоволите искането му. На дъщеря си можете да кажете, че сега не можете да й купите мечтаната кукла, но нека си представя, че играе с нея, а по-нататък ще я има. Така детето няма да капризничи, а ще приеме ситуацията, защото макар и желанието му да не е изпълнено, не е подминато без внимание.
В депресия сте. Как да обясните на детето лошото си настроение?
Всеки може да изпадне в депресия. Важното е да не накарате детето да се чувства виновно за нея или пък да си внуши, че е задължено да ви излекува. Обяснете му, че ще отидете на лекар и той ще ви помогне. Така то ще се освободи от товара на внушението, че е отговорно за вашето състояние.
Съпругът ви е съкратен от работа. Как да обясните това на детето си?
На първо място е важно в разговора да не омаловажите бащата и да му обясните какво представлява безработицата. Добре е детето да разбере, че татко е безработен не защото е мързелив или некадърен, а защото така са се стекли обстоятелствата.
Разведена сте и сте срещнала друг мъж, когото обичате.
Детето не трябва да се чувства принудено да обикне чуждия човек. Обяснете му, че както вашият партньор се държи добре и с уважение към него, така и то трябва да се държи с приятеля ви.
Имате сериозни проблеми със здравето.
Разбира се, трябва да се поговори с детето, но трябва да се внимава то да не си помисли, че е причината за заболяването или че е отговорно за него.
Болният баща или майка трябва да са много внимателни, когато обясняват произхода на болестта, а също и по въпроса има ли ефикасни лекарства за нея. Може да се наложи родителят да запознае детето с някои органи и с функцията им.
Add comment