Много обичах леля, сест­рата на баща си – единстве­ната жена в рода ни, която се застъпваше за мен по всяко време. Дълго време не можех да си обясня тази странна връзка с нея. Раз­бирахме се само с поглед и жестове. Колкото и да обичах да споделям с нея, не ни трябваха много думи, за да си кажем това, което искаме.

Една вечер не можах да заспя. Имах предчувствие, че с леля ще се случи нещо лошо. Тя имаше сериозен проблем с дробовете -беше прекарала един бело­дробен инфаркт и правеше кризи през месец. А онова неприятно чувство продължаваше да ме човъ­рка до мозъка на костите. Към 1 през нощта станах и реших да сляза на долния етаж на къщата, където жи­вееше тя, с баба и дядо. На­мерих я седнала на легло­то, полужива. Едва диша­ше. Получила пристъп. Звъннах веднага на Спеш­на помощ, дойдоха и я от­караха в болницата. В ли­нейката се качих до нея. Едва говореща, тихо и бав­но, леля прошепна: „Обе­щай, че ще запазиш тайна­та ми, Таня. Ти си моето дете, което родих преди време, когато бях на 16, но оставих в дом за деца. Баба ти ми забрани да те взема, защото – какво щели да ка­жат хората. Прокле ме, че ако не го направя, ще по­сегне на живота си. Послу­шах я, оставих те, но и аз я прокълнах. Да ослепее дано. След година изгори очите си с вряла вода и за­това не вижда, но не казва истината. Твърди, че имала перде, а не е така. После брат ми и снахата те взеха и осиновиха, защото не мо­жеха да имат дете и така ти остана у нас, нали си ни кръв. Аз си отивам, миличка, но искам да умра със затворени очи. Прости ми! И никога не изричай клет­ви, защото един ден всич­ко се връща.“ Леля, тоест мама, почина на следващия ден. Милата, какъв е бил този неин живот, да ме виж­да всеки ден, а да не може да ми каже „дъще“. Оттогава, вече 11 години, аз мълча, почти не говоря с никого. Осиновителите ми се чудят защо така се про­мених. Въобще не предпо­лагат, че знам тайната им, но и няма да им кажа, за­щото обещах на мама. Ста­рая се да не кълна, колкото и да ми се иска – нали и това обещах на мама, защото всяка тежка дума, хвърле­на в пространството, се връща в семейството. Но животът ми е толкова объркан….

Чак след смъртта на мама си обясних странната връзка, която двете имахме, докато беше жива. А тя и от онзи свят не спира да ми по­мага. Предупреждава ме от отвъдното и за хубаво, и за лошо. Понякога, както си вървя по улицата, получа­вам видения – виждам я съвсем ясно как седи до мен на леглото и ми говори не­жно, или пък отново ми шеп­ти тихо и бавно, както го на­прави в линейката. В таки­ва моменти се спирам, ся­дам на някоя пейка, вадя от чантата шишето с вода, ко­ето нося винаги със себе си, отпивам глътка-две и чакам видението да отшуми. Ако не го направя, имам усеща­нето, че ще припадна на се­кундата.

Таня

Всяка зодия има своя Ангел-пазител