Не е за вярване, но е самата истина!
Дори и трудно приемливо за някои хора, реших да ви разкажа какво ми се случи неотдавна.
Живея заедно с майка си, но никога не сме се разбирали. Макар че е вече на 83 години, тя е много агресивна и зла, да не говорим за егоизма й. Постоянно се караме, обижда ме грубо, дори неотдавна ме прокле. Нямам обяснение защо е такава към мен, дори си мисля, че не е искала да ме ражда. Всъщност тя твърди, че трябва да съм й благодарна цял живот за това и да я нося на ръце, както често казва. Не искам да влизам в повече подробности за отношенията ни, а да ви разкажа тази невероятна история.
Една вечер се скарахме жестоко с нея. Тя ме разплака и разлюля нервите ми до такава степен, че излязох на терасата и започнах да се моля на Бог да прибере една от нас. Струваше ми се, че нямам повече сили да живея, макар че имам дъщеря на 24 години, която все още се нуждае от грижите ми. По едно време вдигнах поглед към небето. Беше още рано и нямаше звезди, но забелязах странна движеща се светлина. Първо помислих, че е самолет. Светлината се движеше в различни посоки, а после се връщаше все на същото място и сякаш привличаше погледа ми с някаква необяснима сила. Още по-странното беше, че изглеждаше като човече, каквито рисуват децата. По-скоро беше ангел с крила.
Някак разбирах, че той иска да ми каже нещо, не бяха конкретни думи, а послание. Лека полека започнах да се успокоявам. Осъзнах, че не бива да се ядосвам на приказките на майка ми, че има много по-важни неща в този живот. Когато по-късно си легнах, не се въртях часове от безсъние, както се случваше друг път след поредния ни скандал, а бързо заспах и на сутринта се събудих бодра и отпочинала.
Оттогава, винаги когато ми е тежко на душата, излизам на терасата и вдигам очи към небето. Не откривам своя ангел всеки път, но знам, че е там някъде и ме пази. Мисля си, дали пък това не е починалата ми баба, която много ме обичаше и винаги ме е защитавала от майка ми. Като мъничка, когато мама ме биеше, аз тичах при нея. Тя ме отгледа, тя ме прегръщаше и целуваше. Нещо, което никога не направи жената, която ме е родила.
Откакто се случи това, не обръщам толкова много внимание на гадния характер на майка си. Не допускам злобата и лошотията й да ме нараняват. Пък и вече знам – имам ангел, който ме пази от небето.
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Татуировката на ангел е популярен дизайн!
Leave a reply